Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Тук са записани всичките престъпления, които съм разкрила, четейки кримките. Записвам си също страницата, на която съм стигнала до отговора. Просто съм специалист по въпроса. Някога ходех с момче, което твърдеше, че разкриването на убийствата в романите е най-големият ми талант. То обаче не ме познаваше много добре. Спомням си, че дори нито веднъж не му направих приличен минет.
Ватен се изчерви.
- Най-лесна от всички е Агата Кристи. На мнозина тя им изглежда сложна, но за мен загадките й са лесни - продължи Сири. - Всеки писател си има своя схема. Поради това е най-трудно с първата книга на непознат автор. Как мисли този писател? Как изгражда интригата? Да се разреши случай в книга съвсем не е същото като да се разкрие истинско престъпление. Всички читатели правят една голяма грешка - опитват се да се придържат към изложените факти. Фактите съвсем не са важни. Главното е наратологията - как е организирано повествованието, какви роли са определени за различните персонажи и всичко подобно.
- Интересно - каза Ватен. Наистина си го мислеше. - Можеш ли да ми дадеш няколко прости съвета? Че винаги греша.
Възбудата, която толкова не на време го бе завладяла на дивана, започна да спада.
- Правилото на първата една трета.
- Първата една трета ли? И в какво се състои то?
- В първата една трета на книгата убиецът се вижда най-много. В тази част писателят сякаш се осмелява да го показва. А останалата част от книгата е, за да може показаният персонаж да бъде представен като второстепенен и поради това на преден план излизат други евентуално заподозрени.
- А в края авторът отново ни показва убиеца, както фокусник - зайче?
- Точно така. Както винаги обаче едно правило не е достатъчно. Има сума ти други признаци, които трябва да се открият и отчетат. Без опит не става - усмихна се иронично тя, сякаш казваше: „Финият анализ на този вид литература е интересно, но малко абсурдно занимание”.
- И Едгар По ли четеш? - взе от рафта книга с шведски превод на събраните му съчинения Ватен и усети как по тялото му пробягва неприятен студ. Ето, че вече за втори път през този уикенд разговорът му с жена се насочваше към Едгар По. И той не помнеше как бе завършил миналия път.
- Да, но не го обичам. Не обичам никакви фантазии в литературата - нито ужаси, нито фентъзи, нито научна фантастика. Не виждам никакъв смисъл в такива истории. Добрият писател взима и съчинява всичко, което си поиска. Твърде просто е. Когато По пише детективска история, той действа по сходен начин. Разгадаването на „Убийството на улица „Морг” е халтура. Типът на убиеца е маймуна. Читателят трябва да има шанс. Ако това е истинско убийство, имам предвид. Ти какво? Да не се обиди? Обичаш По, нали? Вижда се от пръв поглед. Е, не всичко, което е написал, е лошо. Много ми харесва разказът за писмото, което полицаите така и не могат да намерят.
- „Откраднатото писмо” ли?
- Да, същото.
Тя изведнъж се притисна в него и го целуна по бузата. След това взе книгата от ръцете му и я върна обратно на лавицата. Той гледаше възхитен как я поставяше подравнена с всички останали и книгата нито бе по-навътре, нито се издаваше навън. След това тя прегърна главата му и отново се притисна в него. Този път го целуна по устата.
- В живота ти се е случило нещо. Или тежка загуба, или страшна тайна. Възможно е да е и едното, и другото.
С тези думи тя заби лице в гърдите му и започна да се отпуска бавно надолу. Озовала се на колене, тя бързо разкопча панталона му и започна да го гали с уста. Погледът му заплува по гръбчетата в библиотеката и се гмурна през прозореца, намиращ се в другия край на стаята, и след като мина по града и фиорда, най-накрая намери Мункхолм, обвит в замечтана мъгла. Кога за последен път се бе разхождал там? Много отдавна, когато все още бе имал нормален живот. Тогава така го бе галела жена му.
Той свърши. Преди Сири да стане, той забеляза как тя преглътна спермата. След това прикри игриво устата си с длан и се разсмя.
- Ох, а бях обещала да не ти досаждам.
- Извинявай, но е по-добре да тръгвам - каза Ватен.
- Добре - вече се настаняваше на дивана тя.
„Така и не се научих на нищо - мислеше за себе си Сири Холм, след като Ватен си тръгна. - От това обаче ще излезе задължително нещо хубаво. Той се смути съвсем. Нищо, когато се срещнем следващия път, ще се чувства по-свободно.”