Японският любовник

Постъпването на Натаниел в колежа сложи край на театралните постановки на тавана. Освен задълженията около ученето и постоянното усилие да се брани, момчето изпадна в плен на метафизични тревоги и добре заучени неразположения, които майка му се опитваше да лекува със супени лъжици рибено масло. Едва намираше време за някоя и друга игра на скрабъл и шах, когато Алма успяваше да го хване в движение, преди да се е затворил в стаята си и да е задрънкал на китарата. Натаниел откриваше джаза и блуса, но презираше модерните танци, защото би се парализирал от срам на дансинга, където безпощадно би лъснала пълната му липса на чувство за ритъм, наследена от всички Беласко преди него. Наблюдаваше със смесица от подигравка и завист демонстрациите по Линдихоп, с които Алма и Ичимей се мъчеха да го увлекат. Децата разполагаха с две надраскани плочи и грамофон, които Лилиан бе бракувала като непригодни. Алма ги спаси от боклука, а Ичимей ги разглоби и оправи със сръчните си "зелени" пръсти и търпеливата си интуиция.

Колежът, който започна така болезнено за Натаниел, продължи да го мъчи и през следващите години. След известно време другарите му се измориха да го обсаждат и да го бият, но го подложиха на четиригодишни подигравки и изолация. Не можеха да му простят интелектуалната любознателност, добрите му оценки и физическата му непохватност. Той никога не се отърси от чувството, че се е родил в неподходящ момент и на неподходящо място. Трябваше да участва в спортни прояви – стълб на британската образователна система – и всеки път изпитваше унижение, задето последен стига до финиша и за това, че никой не го иска в отбора си. На петнайсет години цялото му тяло рязко дръпна нагоре от краката до ушите, наложи се през месец да му купуват нови обувки и да отпускат подгъва на панталоните му. От най-дребен в класа, достигна нормален ръст, краката му, ръцете и носът пораснаха, ребрата му взеха да се броят под ризата, а на мършавия му врат адамовата ябълка заприлича на тумор – от срам свали шала чак през лятото. Мразеше профила си на оскубан лешояд и винаги гледаше да застане в някой ъгъл, за да го гледат в анфас. Бе пощаден от онези пъпки по лицето, които се стовариха като истинска напаст върху неприятелите му, но не успя да избегне комплексите, присъщи за неговата възраст. Нямаше как да знае, че след три години ще притежава добре сложено тяло, чертите на лицето му ще се подредят и по красота ще си съперничи с именити киноартисти от любовни филми. Чувстваше се грозен, нещастен и самотен, в главата му започнаха да се въртят мисли за самоубийство, които в един особено мрачен момент на себеотхвърляне той сподели с Алма. "Това би било разхищение, Нат. По-добре завърши училище, следвай медицина и иди в Индия да лекуваш прокажени. А аз ще дойда с теб", отвърна тя без голямо съчувствие, защото в сравнение с положението, в което бе изпаднало нейното семейство, екзистенциалните проблеми на братовчед ѝ бяха смешни.