Без теб

Дневникът на Кредюл Гран-Дюк

...Ще се съгласите с мен, че както за семейство Витрал, така и за семейство Дьо Карвил животът е дяволски несправедлив... Гадна работа... Най-напред научават, че внезапно са им отнели две поколения потомци, върху които са градили цялото си бъдеще... Синовете и внучките... после, час по-късно, разбират, че най-малкото и крехко същество в семейството е било пощадено. Този път животът радостно им се усмихва. Те вдигат ръце към небето, за да благодарят, чувстват се почти щастливи, забравят за миг загубата на другите тъй скъпи същества... Но излиза, че животът е оттеглил острието на ножа си за малко само за да го забие още по-дълбоко. В миг се оказва, че това скъпо мъничко същество, спасено по чудо, плът от тяхната плът, плод на техния плод, може да не се окаже тяхното...

На 23 декември 1980 година още от ранни зори в полицейския участък на Монбелиар кипи усърден труд и цари неописуема суетня. Самият инспектор Ватьолие поема нещата в свои ръце. Той е обигран и динамичен. Има кестенява брада. Е, малко е неподдържана, но затова пък много отива на коженото му яке.

Турските авиолинии са предоставили списъка на пътниците още в седем сутринта. Сигурно екипажът в Истанбул, стоящ до стълбичката, за да посрещне пътниците, се е забавлявал много, виждайки, че в самолета се качват две бебета – две малки френски дами, почти на една и съща възраст, родени почти едновременно.

Лиз-Роз дьо Карвил е родена на 27 септември 1980 година, а Емили Витрал е родена на 30 септември 1980 година.

Сигурно си мислите, че това е невероятно съвпадение. Само че аз направих справка и установих, че присъствието на бебе в самолета съвсем не е рядко събитие. Напротив, среща се твърде често, и то именно на дългите полети, главно по време на ваканциите и отпуските на хората.

При съвременната глобализация, семействата трябва на всяка цена да се съберат около коледното дърво, на някой рожден ден, на някоя сватба, погребение или друго събитие... Хората не забелязват това, но аз зная със сигурност, че самолетите гъмжат от бебета!

Ватьолие ми призна, че в началото всички в участъка искрено се забавлявали... Две бебета... Как човек да знае кое е оцелялото?! Ченгетата наистина си мислели, че разследването ще бъде кратко... Никак не е трудно да накараш едно бебе „да говори“... Говорят очите му, кожата, кръвта, онова, което е в стомахчето му, дрешките, биберонът му, накрая и близките му... Толкова несъмнено достатъчни отличителни белези! Като се изключи фактът, че е трябвало да се бърза, защото по петите им вървяла цяла орда журналисти. Ами да, случката била направо манна небесна за медиите.