Империя на бури

Усмивката на Дароу беше безрадостна.

– Малко самоконтрол ще ви е от полза, Ваше Височество.

От двете й страни нервите на Роуан и Едион се обтегнаха като тетива на лък. Но щом тя успяваше да сдържа гнева си, и те щяха да се справят...

Ваше Височество. Не Величество.

– Ще обмисля предложението ви – отвърна накрая с тънка усмивка. – А що се отнася до причината с двора ми да ви повикаме на среща...

– Двор? – повдигна сребристите си вежди лорд Дароу. Сетне обходи с ленив поглед Лизандра, Едион и накрая Роуан. Рен ги зяпаше с нещо като копнеж, а може би и ужас, изписан по лицето му. – Това ли наричате двор?

– Естествено, ще бъде разширен, стигнем ли до Оринт...

– А като стана въпрос, не виждам как може да имате двор, след като още не сте кралица.

Брадичката й остана високо вирната.

– Не съм сигурна, че разбирам накъде биете.

Дароу отпи от бирата си. Трясъкът, с който остави халбата си на масата, отекна из цялата стая. До него Муртауг беше застинал като мъртвец.

– Всеки владетел на Терасен трябва да бъде одобрен от господстващите родове на отделните територии.

Лед, студен и древен, запука из вените й. На Елин й се щеше да го отдаде на омразното нещо, висящо около врата й.

– Да не би да твърдите – подхвана опасно тихо и огънят, пламнал в стомаха й, затанцува по езика й, – че макар да съм последната жива наследница на рода Галантиус, тронът ми още не ми принадлежи?

Долови как Роуан впи поглед в лицето й, но не извърна своя от лорд Дароу.

– Твърдя, принцесо, че макар да сте последната пряка потомка на Бранън, има и други възможности, други посоки, ако вие не бъдете одобрена.

– Уейлан, моля те – намеси се Муртауг. – Не дойдохме на срещата за това, а да обсъдим възраждането на кралството, да помогнем на Нейно Величество и да сключим съюз с нея.

Никой не го удостои с внимание.

– Други възможности, като например ваша милост? – Елин се обърна към Дароу.

Из устата й се виеше пушек. Тя го преглътна и едва не се задави с него.

Дароу дори не трепна.

– Нали не очаквате да позволим на деветнайсетгодишна наемна убийца, независимо от корените й, да влезе с маршова стъпка в кралството ни и да започне да се разпорежда с нас.

Премисли нещата, поеми дълбоко въздух. Армия, пари, подкрепа за пречупения ти народ. Това ти предлага Дароу, това може да спечелиш, ако само успееш да озаптиш проклетите си нерви.

Тя потуши огъня във вените си до мъждукащи въглени.

– Разбирам, че миналото ми може да се смята за непригодно...

– Намирам всичко около вас, принцесо, за непригодно. Изборът ви на приятели и членове на двора ви е само началото. Можете ли да ми обясните защо дружите с долнопробна курва и дори я пробутвате за дама? И защо един от лакеите на Майев седи до вас? – Той хвърли презрителен поглед към Роуан. – Принц Роуан, ако не се лъжа? – Явно беше навързал нещата от онова, което вестоносецът му беше прошепнал по-рано. – О, да, чували сме за вас. Колко интересно стечение на обстоятелствата: тъкмо когато кралството ни е най-слабо, а наследницата му – малолетна, един от най-доверените воини на Майев успява да си намери удобно местенце след толкова години на въздишки по земите ни. А може би правилният въпрос е защо да пълзите в краката на Майев, когато можете да управлявате рамо до рамо с принцеса Елин?