Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Лорлън се въздържа да не погледне към собствения си пръстен. Пръстенът на Акарин. „Значи подозрението ми относно пръстена на убиеца сигурно е вярно. Чудя се...”
Той се обърна и погледна покрития труп.
— Сигурен ли сте, че това е убиецът?
— Свидетелите бяха много уверени.
Лорлън се върна при тялото и вдигна покривалото върху ръката. С усилие допря два пръста върху кожата и насочи съзнанието си към трупа. Веднага почувства енергията вътре и изпита облекчение. Но нещо не беше наред. Цялата жизнена енергия беше съсредоточена върху кожата, а също така върху стомаха, белите дробове и раните. Всичко останало беше напълно опустошено.
„Разбира се – помисли си той. – Мъжът сигурно е плувал няколко дни в реката. Достатъчно време вътре да нахлуят дребни микроорганизми. Още ден или два – и истинската причина за смъртта нямаше да може да се открие”.
Разпоредителят се отдръпна от масата.
— Видяхте ли достатъчно? – попита Баран.
— Да. – Лорлън избърса пръстите си в парцала, преди да го подаде на капитана. Задържа дъха си, докато не излязох в коридора и вратата не се хлопна зад тях.
— И сега какво? – попита Лорлън.
Баран въздъхна.
— Ще чакаме. Ако убийствата започнат отново, ще знаем със сигурност, че трябва да търсим шайка от убийци.
— Бих предпочел убийствата да спрат сега – отвърна Разпоредителят.
— Както и повечето имардинци – съгласи се Баран. – Но аз трябва да намеря и убиеца на убиеца.
Убиецът на убиеца. Още един черен магьосник. Може би Акарин? Лорлън погледна към вратата, от която току-що бяха излезли. Този труп беше доказателство, че в града има – или е имало – и други черни магьосници, освен Акарин. Дали градът беше пълен с тях? Тази мисъл не беше утешителна. Внезапно на Лорлън му се прииска да се върне в Гилдията, в безопасните й стаи и да обмисли всичко на спокойствие.
Но Баран явно искаше да продължат да обсъждат новините. Лорлън потисна въздишката си и последва стражника в кабинета му.
Глава4
Следващата стъпка
Ротан седеше в любимото си кресло в единия край на Вечерната зала и наблюдаваше събратята си магьосници. Веднъж седмично членовете на Гилдията се събираха тук, за да разговарят и да обменят клюки. Някои оставаха по двойки или на малки групи, събрани заради приятелство или близки отношения с колеги от същата дисциплина. Други се събираха заради семейни връзки или общ Дом; въпреки че се очакваше магьосниците да се откажат от подобна лоялност при влизането си в Гилдията, те продължаваха да се доверяват предимно на хора, с които ги свързват традицията или политическите възгледи.
На другия край на залата седяха трима магьосници, които като че ли бяха заети с по-сериозен разговор. Лорд Болкан, носещ черната мантия на Повелител на воините, беше най-младият от тях. Лейди Винара, със зелената мантия на Повелителка на лечителите, беше строга жена на средна възраст. Белокосият лорд Сарин, Повелител на алхимиците, носеше лилавата си мантия.
Ротан се надяваше да успее да чуе разговора им. Тримата си говореха енергично вече повече от час. Винаги, когато Висшите магьосници обсъждаха нещо, тези тримата бяха най-гласовитите и най-влиятелни говорители. С директния подход на Болкан, съчувствието и проницателността на Винара и умереността на Сарин тримата покриваха голяма част от възможните гледни точки.
Но Ротан знаеше много добре, че не може да се приближи достатъчно близо, за да ги подслуша, без те да го забележат. Така че насочи вниманието си към по-близките си съседи. Веднага сърцето му подскочи, защото разпозна един от гласовете. Разпоредителят Лорлън... някъде отзад. Ротан затвори очи и се съсредоточи върху гласа.
— Разбирам, че много от алхимиците работят по дългосрочни проекти, които не са склонни да изоставят – каза Разпоредителят.
— Всички ще имат възможност да изкажат възраженията си против включването им в изграждането на новата Наблюдателница, но те ще трябва да докажат, че закъснението ще навреди непоправимо на работата им.
— Но...
— Да?
Чу се въздишка.
— Просто не мога да разбера защо прахосваме времето на алхимиците за такава... такава щуротия. Метеорологични изследвания, само това ни е притрябвало! Не може ли Девин да си построи една колиба на хълма? Защо кула? – Магьосникът, който протестираше срещу проекта, беше лорд Пийкин, Деканът на алхимиците. – Не виждам никаква нужда и от включването на воини. Какво, да не би това съоръжение да е за военни или алхимични цели?