Треска за лалета

Той все още е скован от шока. По принцип не е комарджия, но сега живеят в необикновени времена. До днес той ги беше считал за луди. Но сега се беше присъединил към търгуващите с лалета и кой е той, че да смята това за лудост?

Парите могат да се умножат ей така. По някакъв вълшебен начин!.. Няколко срещи, новите му приятели, обвити в тютюнев дим; числа, които за него нямат никакъв смисъл, записани с тебешир на дъска. Пакети, предавани от ръка на ръка… Колко изненадващо лесно се оказа, защото беше залагал на сляпо и всеки път печелеше. Доскоро парите се изкарваха с упорит труд — флорин тук, няколко стювера[14] там, шепа монети. Беше работил до изтощение, ставаше призори, за да отиде до рибния пазар в суграшица и киша, във всякакви условия. Никога не се беше оплаквал, защото не е от този тип хора. Ледена риба, ледени пръсти дърпат лигави върви от черва. Приведен под тежестта на кошницата, той беше обикалял улиците в смразяващ вятър, беше чукал по хорските врати и беше правил опити да се усмихва, макар че лицето му беше премръзнало. Единствено мисълта за Мария го топлеше.

Мария! Никакви китове; тя беше най-ценният му улов. Тя казва, че го обича, и той още не може да повярва. Преди нея беше имал твърде малко опит с жените. Те не го взимат на сериозно. Има нещо в лицето му; кара ги да се подсмихват. Доста нежни са към него, но когато пожелае да прави любов с тях, те прихват да се смеят. Наричат го клоунско лице, а когато е тъжен, се смеят още по-силно, като казват, че изглежда още по-смешен. Това наранява чувствата му.

Сега си има Мария. Но дали я има? Възможно ли е тя наистина да го обича? Толкова е хубава — едра и узряла като плод. И е такава кокетка. Продавачът на зеленчуци ми показваше морковите си. Мъжете се обръщат след нея по улиците; тя ги предизвиква с дръзкия си поглед. Може ли да ѝ има доверие? Разбира се, че те обичам. Цялата се разтрепервам, когато те видя. Отказва да се омъжи за него, докато не събере малко пари. Това е разбираемо; тя е практична жена. Само почакай да отвори портфейла си; да видим тогава лицето ѝ.

Мария не го очаква; ще я изненада. Днес господарят и господарката ѝ са излезли да играят карти; ще е сама. Въпреки това Вилем се отправя към страничната врата откъм малката пресечка, онази, която използва, когато се промъква по тъмно.

Той замръзва на място. Една фигура се измъква от вратата. Затваря я и бърза напред, надолу по уличката. Това е Мария. Плъзга се като сянка между сградите.

Кани се да извика, но нещо го спира. Мария изглежда толкова целеустремена, толкова съсредоточена. Той я следва надолу по уличката, като поддържа дистанция. Има нещо странно и нея. Излиза на Кайзерграхт и се оглежда надясно и наляво. Сега я вижда по-ясно. Под шала си носи бяла шапчица, която скрива лицето ѝ отстрани.