Плашилото и армията на крадците

Плашилото разпъна стълба, закачи извитите й горни краища за ръба на ледената стена и започна да се катери. Хората му останаха в лодките, сгушени в костюмите и канадките си.

Главата на Скофийлд се появи над нивото на ледената равнина.

Разбитият самолет беше точно пред него, на по-малко от петдесет метра.

Лежеше на лявата си страна, с обърнат на юг нос. Опашната му част беше напълно унищожена, лявото крило се бе счупило под тежестта на озовалия се отгоре му фюзелаж. Зад самолета ледът се простираше към хоризонта на запад, прекъсван тук-там от пукнатини.

Далеч на юг Скофийлд за пръв път видя остров Дракон.

Издигаше се в далечината, малък, но видим — назъбени планини, щръкнали над иначе абсолютно равния хоризонт. Над него се стелеха ниски облаци. Изглеждаха опасни дори оттук.

Плашилото вдигна очи към небето и се огледа за летящи шпиони.

Нищо. Само изсветляващо небе като при зазоряване и няколко високи облака, макар че на юг, около Дракон, небето сякаш някак трептеше.

После забеляза нещо.

Мъничък обект, който лениво кръжеше над него. Не беше самолет — бе твърде малък. Приличаше на голяма полярна птица, носеща се по топлите въздушни течения.

Скофийлд изруга. Беше абсолютно неподготвен за бойна мисия и го знаеше. Работеше с необучени цивилни само за да попълни бройката и не разполагаше с почти никаква екипировка за наблюдение. Прииска му се да имаше прост радар или дори само параболична антена, с която да сканира въздушното пространство, но нямаше дори това. Точно в момента можеше да разчита единствено на очите си, а те просто не бяха достатъчно зорки.

— Майко, качвай се горе. Вземи и Бърти. Всички останали засега останете в лодките.

Стъпи на плоската ледена равнина с готов за стрелба автомат МП-7.

След няколко секунди Майка се присъедини към него. Тупна Бърти на леда помежду им и малкият робот избибипка и се завъртя на тромавите си вериги.

Майка застана до Плашилото, стиснала страховито изглеждащата Г36А2 щурмова карабина „Хеклер & Кох“.

Повечето бойци от разузнавателния отряд използваха стандартни М4, но Майка предпочиташе внушаващата респект немска карабина, а нейната имаше и допълнителни екстри — дисков пълнител С-Маг за 100 патрона, закрепен отдолу гранатомет АГ36 с новите противотанкови кумулативни гранати с цинков връх, отражателен мерник „Цайс РСА“ и лазерен модул „Оерликон Контравес“ ЛЛМ01. С всички тези добавки оръжието приличаше на взето от някой научнофантастичен филм.

Плашилото премести поглед от компактния си МП-7 към нейната Г36 и попита:

— Не успя ли да закачиш още нещо на това чудо?

— Я си гледай работата — отвърна тя. — Екстрите са като добрите командири — обичаш ги, когато ги имаш, и ти се иска да ги имаш, когато ги няма.

— Приемам го като комплимент.

Майка огледа района.

— Тук е прекалено тихо.

— Да, така е. Бърти, сканирай и идентифицирай онзи обект в небето, ако обичаш.