Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Инге все още не беше наясно какво се иска от нея.

— Ти иска мене хапе? Разбира се!

— Не искам да те хапя - поправи я той. Наведе се над гърба ѝ и постави ръка на врата ѝ. - Само малко ще те стисна тук. Ще ми разрешиш ли да го направя? Ще го направиш ли за мене, скъпа? - Той залюля тяло срещу нейното, докато пръс­тите му търсеха ясния пулс на сънната артерия. Намериха я и леко увеличиха натиска си върху врата ѝ.

— Разбира се - повтори тя.

— Няма да боли, обещавам. Ще ти се стори малко стег­нато, но не се бори, просто ме остави да го направя. Имам нужда да го направя, това ме кара да се чувствам истински добре...

Увеличаваше натиска на пръстите си успоредно с уско­ряване на ритъма на тласъците в нея. Инге стенеше и ахкаше високо при всеки тласък. Отначало почти не забелязваше пръс­тите му на врата си. Усети болката едва когато скоростта му бясно се увеличи и чу дълбокото ръмжене в гърлото му.

— Боли... - изплака тя задавено и се опита да се извърти и освободи от пръстите му. Но той я държеше в стоманена хватка, върховете на пръстите му се впиваха все по-силно във врата ѝ.

— Моля - едва процеди той задъхано през стиснати зъ­би, - разреши ми да го направя... още малко... само минутка още... оооох... за мене... имам нужда да.... оууу... за мен...

Инге усещаше сексуалния му бяс и той я възбуждаше допълнително. Чувстваше се властна и желана, а колкото до болката от хватката му на врата ѝ - е, ще изтърпи още малко заради него. Дишането му ставаше все по-шумно и по-шумно, с всеки тласък той издаваше кратък вик, сигурно скоро ще се освободи... Но cегa върховете на пръстите му се забиха жестоко във врата ѝ, зави ѝ се свят... причерня ѝ... обгърна я тъмна пелена...

— Задръж малко - той едва си поемаше дъх. - Още мал­ко, още... още...

Инге падна с лице върху леглото и тялото ѝ се измъкна от неговото. Все още стиснал врата ѝ, той я заблъска в яростно желание да се вмъкне пак в нея, направи няколко послед­ни конвулсивни тласъци във вече неподвижното ѝ тяло, преди да се строполи разтреперан отгоре. В първите минути, дока­то се опитваше да се възстанови от физическото натоварване, дишаше тежко и мъчително, но после избухна в серии от див смях. Лежа върху нея още няколко минути, разтърсван от пристъпи на смях. Русата ѝ коса се заувива по гърба ѝ като жива, издухвана от горещия му дъх. Малката мотелска стая, привикнала на обичайните звуци, съпровождащи плътските удоволствия, сега се превърна в развилняла се лудница...