Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

На няколко стъпки след тях вървеше София. Тя бе облечена с дълга китайска рокля с висока яка от блестяща червена коприна и дори косата й беше подредена в традиционен китайски стил. Носеше малка дамска чантичка и черни лачени обувки на платформи с високи токчета и тънки каишки, които обвиваха краката й. Дебелата им подметка правеше токчетата да изглеждат още по-абсурдно високи, поне пет инча. Чейс се намръщи. Това можеше да усложни нещата.

Групичката се насочи към асансьора в дъното на фоайето. Чейс си проправи път сред гостите на втория етаж и също се насочи към асансьора.

Вратата му се отвори и се появиха четиримата охранители, следвани от Юен и София. Чейс пристъпи напред. Една от горилите му препречи пътя...

— Еди! – извика София.

Юен замръзна и го погледна подозрително.

— Господин... Чейс, нали? – произнесе бавно той. Бодигардът отстъпи назад, като позволи на Чейс да се приближи. – Каква неочаквана среща.

— Аз съм голям почитател на операта – каза Чейс. – Никога не пропускам представление.

Подозрителността на Юен се засили.

— Доста път сте изминали от Ню Йорк дотук.

— Доста пътувам по принцип. Но се получи добре, защото така ще мога да се извиня на съпругата ви. – Той се обърна към София. – Аз се... държах доста грубо с теб онази вечер. Съжалявам за това.

— Благодаря – отговори тя. – Каквито и проблеми да сме имали преди, не искам да ме мразиш за това.

— Няма. Къде са ви местата?

— В сепаре номер едно – каза София. – Най-добрите места в операта.

— Боя се, че аз съм на евтините места в партера. Е, можем да се видим по-късно.

— Веднага, щом свърши представлението, ние си тръгваме – натърти Юен.

— Жалко. Тогава някой друг път?

— Наистина ще бъде голямо съвпадение, ако се срещнем отново. – Юен кимна към един от охранителите си, който застана между Чейс и останалите. – Вече трябва да сядаме. Наслаждавайте се на операта, господин Чейс.

— С удоволствие. А, между другото, София... хубави обувки.

Тя се спря и протегна единия си крак напред, за да му ги покаже по-добре.

— Добри са, нали?

— Токчетата са много високи. Колко имат, пет инча? – София кимна. – Няма да се отразят добре на краката ти. Хубаво ще е да ги събуеш, като седнеш на мястото си.

— Не съм знаел, че сте педикюрист, господин Чейс – каза Юен остро. – Или може би обувките са вашият фетиш?

— Хей, те вършат страхотна работа, когато се налага да се свали нещо от висок рафт – ухили се Чейс. Шегата му не предизвика ответна реакция. – Както и да е, радвам се, че се видяхме.

—      Аз също – каза тихо София, като се отдалечаваше от него.

Докато седеше на мястото си в партера, Чейс разгледа програмата, за да открие сепарето на Юен. Обикаляйки из фоайето точно преди началото на представлението, той бе забелязал двама от охранителите на Юен да слизат по стълбите. Явно не бяха почитатели на операта. С малко повече късмет това би означавало, че в сепарето с Юен и София има само двама мъже.