Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— О, това е английски! Мамка му, май съм по-пиян, отколкото мислех. Мерси, момчета. – Той им се ухили широко, те се ухилиха в отговор – и Чейс заби юмрук в лицето на по-близко стоящия до него мъж.

Той падна назад, от разбития му нос плисна струйка кръв. Другият мъж зяпна и бръкна под смокинга. Извика нещо на китайски…

Чейс се хвърли към него и го блъсна с тяло в стената. Вкопчи в смокинга му, намери предавателя, прикрепен към ревера му, и скъса кабела. Хвърли го на лъскавия под, като междувременно заби един юмрук в бъбреците на мъжа.

Лицето на охранителя се сви от болка.

Но това не му попречи да удари с все сила Чейс по главата.

Чейс залитна, този път наистина. Внезапно изпълнен с гняв, той се засили, заби рамо в гърдите на охранителя и го отхвърли към стената с такава сила, че му изкара въздуха.

Преди човекът да успее да си поеме дъх. Чейс го стисна за шията в хватка ключ и го повлече по коридора. Със звънко дрън главата на охранителя се удари в макарата с противопожарния маркуч и остави в нея вдлъбнатина. Мъжът веднага изгуби съзнание и се строполи на пода.

Но въпреки това, дори за кратко, той бе успял да изпрати предупреждение. Всеки момент горилите на Юен щяха да се появят в коридора.

Чейс грабна тежкия меден струйник на маркуча и го дръпна от макарата, развивайки няколко метра обвита с текстилно покритие гума. Той хвана маркуча и започна да го върти над главата си все по-бързо и по-бързо, като постепенно го отпускаше все повече.

Вратата се отвори…

Щом първият охранител на Юен се появи, летящият с пълна скорост струйник се заби в челюстта му. Ударът бе толкова силен, че мъжът се преметна в задно салто, а по пода се пръснаха зъби и кръв.

От фоайето се дочуха викове. Чейс погледна надолу. Разнесоха се бързи стъпки нагоре по стълбите – приближаваха се още от охранителите на Юен.

А в сепарето имаше още един.

Чейс свали вдигнатата си ръка, като продължаваше да върти маркуча като ласо вече на по-ниско ниво, близо до пода. Вторият охранител прескочи другаря си и извади пистолета, който държеше под смокинга си…

Маркучът се уви около глезените му.

Мъжът се спъна и разпери ръце, за да запази равновесие. Преди да успее да насочи пистолета, Чейс се засили към него, сграбчи го през кръста и го вдигна във въздуха. Без да се бави нито миг, той се втурна в затъмненото сепаре и съзря изненаданите лица на Юен и София. Профуча край тях и метна охранителя през парапета на балкона.

Маркучът се плъзна край тях със страшна скорост, бодигардът нададе силен, изпълнен със страх писък…

Който рязко секна, когато маркучът се изопна, вибриращ като отскубната китарена струна. Чейс погледна през балкона. Бодигардът висеше с главата надолу на няколко инча над централната пътечка между редовете в партера. Операта продължаваше. Заради силното сценично осветление изпълнителите и музикантите не можеха да видят какво се случва, въпреки че на фона на музиката Чейс успя да чуе цял хор от шъткания.