Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Аз ще се реша на това, господине — ми каза комисарят, — ако сам видя ножницата.
— Готово, господине, ще ви я покажа утре! — усмихнах се аз.
След това се разделихме много доволни един от друг.
За да направя подходяща ножница за този необикновен нож, аз трябваше да пригодя най-фантастичната мисъл към най-чудноватата форма. Знаех формата на ножа по памет и докато се мъчех да измисля нещо чудновато, подходящо за самия обект, видях на двора да се търкаля някакъв стар отпадък, остатък от ботуш на ездач, и това определи решението ми.
Взех тази стара подметка, дадох да я сварят й направих в нея един отвор, в който ножът трябваше да влезе непогрешимо. След това я обрязах от всички страни, за да стане съвсем неузнаваема, изтърках я добре с бимщайн, охра и пясък и успях да й придам толкова смешна антична форма, че сам не можах да се сдържа да не се изсмея с цяло гърло. Когато я подадох на комисаря, той пъхна в нея ножа, който отговаряше напълно. Добрият човек остана съвсем изненадан. Нахранихме се заедно и след ядене решихме синът му да ме съпроводи, за да ме представи на господаря на къщата, където се намираше съкровището. Уговорихме се да получа полица за хиляда римски дуката в Болоня на разпореждане на неговия син. Същата трябваше да бъде прехвърлена на мое име, веднага след като извадя съкровището. Ножът с ножницата имах право да държа в ръцете си само в момента, когато извършвам великото заклинание. Дотогава синът трябваше да ги държи постоянно у себе си.
След като приех тези условия, ние се задължихме писмено за уговореното и определихме заминаването за след два дни. В момента на заминаването ни бащата благослови сина си и ми каза, че бил всъщност пфалцграф, за което ми показа документ, издаден по нареждане на папата. Аз го прегърнах, като го назовах „господин графе“ и взех полицата.
След като се сбогувах с Марина, която оставих като облагодетелствувана любовница на граф Аркорати, и с Балети, когото бях сигурен, че ще видя след една година във Венеция, отидох да вечерям с моя приятел О’Нейлан.
На сутринта се качихме на кораб за Ферара и след това продължихме през Болоня за Чезена, където отседнахме в пощенската станция. Станахме много рано и направихме разходка до дома на Джорджо Франци, богат селянин, всъщност господарят на съкровището. Той живееше на четвърт миля извън града и нашето неочаквано пристигане го изненада приятно. Франци прегърна Капитани, когото познаваше, след което ме остави сам със семейството му и излезе навън с моя спътник, за да говорят по работа.
Наблюдавах всички членове на това семейство и веднага хвърлих око на най-голямата му дъщеря. Нейните по-млади сестри бяха до една грозни, а брат й изглеждаше да е истински простак. По всичко личеше, че майката е господарка в този дом, а трима или четирима слуги се грижеха за домакинството.
Най-голямата дъщеря се казваше Дженовефа, както почти всички селянки в околностите на Чезена. Щом узнах името й, аз й казах, че сигурно е на осемнадесет години, но тя с полусериозно, полуобидено изражение ми отвърна, че добре съм се излъгал, тъй като била само на четиринадесет.
— Възхитен съм от това, мое мило дете.
Това развесели лицето й.
Къщата имаше добро изложение и бе открита на всички страни на разстояние около четиристотин крачки. Видях със задоволство, че ще бъда добре настанен, но почувствувах неудоволствие от една отвратителна миризма, която отравяше въздуха и която, предполагам, нямаше да хареса на духовете, които имах намерение да заклинам.
— Госпожо Франци — попитах домакинята, — откъде иде тази лоша миризма?
— От конопа, който сме натопили.
Понеже бях напълно уверен, че няма да страдам от въздействието му, ако отстраня първопричината, аз й казах:
— А колко струва всичкият коноп, който притежавате, мила госпожо?
— Четиридесет талера.
— Ето ви тук парите. Сега конопът е мой и аз ще кажа на мъжа ви да се разпореди да го махнат веднага оттук.
Междувременно спътникът ми ме извика и аз слязох долу. Франци ми оказа всички почести, които се считаше задължен да окаже на магьосник от моя ранг, макар че нямах вид на такъв.
Споразумяхме се той да получи една четвърт от съкровището, втората четвърт да вземе Капитани, а останалата част — аз. Както виждате, правата на свети Петър не бяха взети под внимание.
Казах на Франци, че ми е нужна стая с две легла и преддверие, в което да има вана за къпане. Капитани трябваше да нощува в стаята срещу моята. В спалнята си исках да имам три маси — две малки и една голяма. Казах, че е необходимо още да ми намерят шивачка на възраст от четиринадесет до осемнадесет години, но момичето да умее да пази добре тайна, както и всички останали в къщи, за да не стигне нашето начинание до ушите на инквизицията, която в такива случаи не си поплюва.