Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Ситът се усмихна сдържано.

— Това отдавна не е наш дом, принц Джосуа.

— Не съм сигурен дали е и мой. Но хайде, глупаво е да стоим на снега. Ще се присъединиш ли да споделиш закуската ни?

Джирики поклати глава.

— Благодаря ти за любезността, но засега не. — Той погледна назад към пръсналите се върху хълма сити, които пъргаво вдигаха лагера си — първите разноцветни шатри се разтваряха като цветове върху снега. — Мисля, че майка ми Ликимея разговаря със сестра ми. Аз също бих искал да бъда известно време с Адиту. Ако бъдеш така добър да дойдеш в шатрата на майка ми, когато слънцето се вдигне над дърветата, заедно с тези свои приближени, които сметнеш за необходимо да присъстват, ще започнем разговорите. Има, както каза, много за разказване.

Ситът направи нещо като грациозен поздрав, поклони се отново, след което се обърна и се отдалечи по снега.

— Това е безочливост — измърмори Исгримнур. — Да те кара теб да ходиш при тях.

— Тук наистина първо е бил техният дворец. — Джосуа се засмя тихичко. — Дори да не си го искат обратно.

Исгримнур изсумтя.

— Е, щом като ще ни помогнат да прогоним врага, предполагам, че можем да направим визита в техния дом. — Той присви очи. — Този пък кой е?

Някакъв самотен ездач се беше появил на хълма над лагера на ситите. Беше по-висок и едър от безсмъртните, но се беше отпуснал уморено върху седлото.

— Благословен да е бог! — Исгримнур пое дълбоко дъх и се разкрещя възторжено: — Изорн! Хей, Изорн!

И размаха ръце. Ездачът погледна към тях и пришпори коня си надолу по хълма.

— О, татко! — възкликна той, след като попадна в разтърсващата прегръдка на херцога. — Нямаш представа колко се радвам да те видя. Този храбър хернистирски кон — той потупа сивия си жребец — яздеше наравно със ситите почти през целия път от Наглимунд. Те яздят изумително бързо! Но на финала изостанахме.

— Няма нищо, няма нищо — ликуваше Исгримнур. — Ех, защо оставих майка ти в Набан! Благословен да си, синко, сърцето ми се радва, че те виждам.

— Наистина — каза Джосуа. — Двамата сте прекрасна гледка. Как е Еолаир? Какво става в Хернистир? Джирики не каза почти нищо.

Изорн се поклони уморено.

— Ще ти разкажа всичко, което знам, Джосуа. Има ли нещо за хапване тук? А и нещо за пийване?

— Ела. — Исгримнур се облегна на високия си син. — Позволи на стария си баща да се подпре за малко на теб. Конят ми ме премаза в Набан, нали разбираш. Но все още се държа! Ще закусим всички заедно. Ейдон ни благослови тази сутрин.