Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Можеш да ме проклинаш, колкото искаш — както и ще го направиш поради безброй причини. Но изчакай да чуеш цялата история.

„Бях права да се опитам да го удавя в залива Еметин. По-добре да не го бяха измъкнали от водата“.

Тя му махна гневно да продължи.

— Разбира се, че отидох в Свертклиф — започна той. — Но гробниците се охраняваха зорко от кралски войници. Изглежда, Елиас искаше да опази гроба на баща си. Две нощи издебвах възможност да проникна в нея, но такава не възникна. Тогава Приратес ме повика. — Той присви очи при спомена. — Беше усвоил добре наученото. Гласът му звучеше в главата ми — не можеш да си представиш какво е да изпитваш това! Принуди ме да отида при него, разтреперан като непослушно дете…

— Кадрах, пред тази пещера ни причакват норни — намеси се Бинабик. — До този момент не си ни казал почти нищо, което да ни помогне.

Монахът го изгледа хладно.

— Нищо няма да ни помогне. Тъкмо това се опитвам да обясня. Но не ви насилвам да слушате.

— Ще ни разкажеш абсолютно всичко — отсече Мириамел, почти освирепяла от гняв. — Ние спасяваме живота си. Говори!

— Та Приратес отново ме извика при себе си. Както и очаквах, каза ми, че изпратената от Джарнауга информация е напълно безполезна и че очевидно старият римър ми няма никакво доверие. „Ти не ми вършиш никаква работа, Падреик ек-Кранхир“, заяви алхимикът. „Ами ако ти съобщя нещо много полезно?“, попитах го аз. Не, думата не е точна. Умолявах. „Ако ми подариш живота, ще ти служа вярно. Все още има неща, които знам и които ще ти бъдат полезни!“ Той ми се изсмя — изсмя ми се! — и отвърна, че ако съм в състояние да му предоставя и най-нищожната информация, която има някаква стойност, ще ми подари живота. Тогава му казах, че знам, че за него Великите мечове са важни и че всички са загубени, но знам къде е единият.

„Да не искаш да ми кажеш, че Печал е при норните в Стормспайк? — подхвърли с пренебрежение той. — Това вече го знам“. Поклатих глава — всъщност това не го знаех, но се досещах как го беше разбрал, „И че Трън не е потънал в океана с Камарис?“, продължи той.

Разказах му припряно какво бях открил — че Минияр и Блестящ гвоздей са едно и също и че един от Великите мечове в същия този момент лежи под земята на разстояние по-малко от една левга от нас. Нетърпелив да спечеля благоразположението му, дори му разказах, че съм се опитал да го извадя сам и да му го донеса.

Мириамел го гледаше с ненавист.

— Като си помисля, че съм те мислила за приятел, Кадрах… и ако можеше да си представиш какво би могло да означава за всички нас това…

Монахът сякаш не я чу, а продължи разказа си.

— И когато свърших… той пак се изкикоти. „О, това е много тъжно, Падреик — прихна той. — И това ли е резултатът от великото ти шпиониране? Това ли се надяваш да те спаси? Знам какво точно е Блестящ гвоздей още преди да стъпиш за първи път в тази кула. И ако го беше помръднал от мястото му, щях да ти изтръгна очите и езика със собствените си пръсти. Той ще остане да си лежи върху изгнилите гърди на стария Джон до подходящия момент. Когато му дойде времето, мечът ще се появи. Всички мечове ще се появят“.