Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Ще поговорим за стореното от Приратес по-късно — прекъсна го Бинабик. — Сега ни разкажи за нещата, които си направил ти.

Монахът го изгледа.

— Не са много по-различни от това, което предполагаш — отвърна накрая той. — Приратес ми задаваше много въпроси, но за мен, който бях прочел „Ду Сварденвирд“ — действително познавам книгата на Нисес толкова добре, че думите й продължават да ме преследват денонощно, — беше много лесно да доловя накъде водят въпросите му. Кралят на бурите беше успял да достигне по някакъв начин до него и Приратес изпитваше огромно желание да узнае за трите Велики меча.

— Значи Приратес наистина знае за мечовете. — Мириамел си пое въздух едва-едва. — В такъв случай сигурно тъкмо той е отмъкнал Блестящ гвоздей от могилата.

Кадрах вдигна ръка.

— Заради провала ми с Моргенес Приратес се отнасяше грубо с мен. След това ме накара да изпратя известие на стария Джарнауга на север, в което настояваше за информация за Краля на бурите. Предполагам, че търсеше начини да се защити от новия си и изключително опасен приятел. Накара ме да го напиша под негово наблюдение и го изпрати сам по едно врабче, което беше откраднал от Моргенес. Отново Ме освободи. Беше сигурен, че няма да избягам, след като можеше да ме открие толкова лесно.

— Но ти все пак си успял да избягаш — каза Мириамел. — Поне така ми каза.

Кадрах кимна.

— По-късно. Не тогава. Страхът ми беше прекалено голям. Но същевременно знаех, че Джарнауга няма да отговори. Римърът и Моргенес бяха по-близки, отколкото си мислеше Приратес, и нямах никакво съмнение, че докторът вероятно вече е писал на Джарнауга за неочакваната ми визита. Така или иначе, Джарнауга от години живееше изолиран сред сенките на Стормспайк и не би се разкрил на никого, ако не е сигурен, че не го е докоснала дългата ръка на Инелуки. Затова бях убеден, че коварството, към което ме беше тласнал Приратес, е безполезно и че когато червеният свещеник разкрие това, няма да има повече никаква нужда от мен. За него бях ценен единствено като прочел книгата на Нисес и като бивш Носител на свитъка. Но вече бях отговорил на всичките му въпроси за книгата, а сега щеше да узнае, че останалите Носители на свитъка са престанали да ми се доверяват отпреди много години…

Той замълча отново, мъчеше се да превъзмогне вълнението си.

— Продължавай.

Тонът на Мириамел беше по-деликатен. Каквото и да беше направил Кадрах, страданията му бяха непресторени.

— Бях обзет от ужас — абсолютен ужас. Знаех, че остава много малко време до пристигането на неминуемо безполезния отговор на Джарнауга. Отчаяно исках да избягам, но Приратес би узнал в секундата, в която напусна Ерчестър, и възползвайки се от Изкуството, щеше да знае накъде съм тръгнал. Беше ме белязал в онази висока зала в кулата си и щеше да ме открие някъде. — Кадрах замълча, за да се овладее. — Мислих, мислих, мислих, но за свой срам не можах да измисля начин нито да се измъкна от Приратес, нито да осуетя плановете му. В своето заслепение и страх измислях единствено начини да удовлетворя този ужасяващ повелител, за да го убедя да ми подари жалкия ми живот.