Съдбовният кораб [bg]

Той се задържа още малко загледан в нея. Тя беше Уинтроу в женски вид. Проследи с показалеца си извивката на бузата ѝ, свода на веждата, разширяването на ноздрите ѝ. Бингтаунски Търговски материал, с добър произход и добре отгледан. Не можеше да сбърка собствената си порода. Той се наведе и я целуна, отпуснатите ѝ устни бяха меки. Неотзивчивата ѝ уста дразнеше неговата с вкуса на подправки и бренди. Можеше да я вземе на мига, ако пожелаеше. Никой друг нямаше да разбере — тя самата можеше да не осъзнае, че го е направил. Подобна весела мисъл изви устните му в искрена усмивка. Пръстите му започнаха от най-горното копче на нощната риза. Собствената му нощна риза, помисли си той, беше сякаш разсъблича себе си. Тя дишаше дълбоко и равномерно.

— Искаш я само защото прилича на момчето — подигравателно каза талисманът.

Кенит замръзна. Той се втренчи надолу към пакостливото нещо. Малките му очички блестяха насреща му. Наистина ли в издяланото дърво имаше сини искри, или само си въобразяваше? Издълбаната уста се сви презрително.

— А искаш момчето само защото толкова ти напомня за теб самия на тази възраст. Само че в действителност ти беше много по-млад, когато Игрот те завлачи в леглото си.

— Млъкни! — изсъска Кенит. Тези спомени бяха забранени. Всички бяха отишли на дъното с Парагон. За какво иначе бе всичко, ако не да ги унищожи? Това, че талисманът говореше подобни неща, застрашаваше всичко. Всичко. Вече знаеше, че трябва да унищожи нещото.

— Няма да помогне — подигра му се личицето. — Унищожи ме и Мълния ще разбере защо. Но ще ти кажа следното: вземи тази жена против волята ѝ и целият кораб ще разбере защо си я поискал. Аз ще се погрижа. И ще се погрижа Уинтроу да е първият разбрал.

— Защо? Какво искаш от мен? — Въпросът на Кенит представляваше бесен шепот.

— Искам Ета да се върне на кораба. И Уинтроу. По мои собствени причини. Предупреждавам те. И двамата с Мълния намираме изнасилването за невероятно отблъскващо. Това между дракони не се прави.

— Едно парченце талисман, не по-голямо от орех, претендира да е дракон!

— Не е нужно да си с размерите на дракон, за да имаш душата на дракон. Махни си ръцете от нея.

Кенит отстъпи бавно. Изправи се, взе патерицата си и отбеляза:

— Не ме е страх от теб. Що се отнася до Алтея, ще я имам. По нейна собствена воля. Ще видиш. — Той издиша дълго и бавно. — Кораб, жена и момче. Всичко ще бъде мое.