Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Лаз, чу ли това?
— Търсеше си го, Лор. Млъкни и позволи на брат ни да говори.
— Понятията, с които сме свикнали, трудно ще ни свършат работа тук, Лорелай. Вие трите, момичета, можете да прекарате част от времето си, докато пътуваме до Земята, за да измислите нов език, подходящ за пътешествията във времето. Но да се върнем към нашия хипотетичен случай. И така, вие кацате на Секундус, отивате в архива и питате има ли някаква забавена поща, адресирана до вас. Писмата може да са за Джъстин или Айра. Или за мен — Лазарус, или Удроу Уилсън Смит. Може да прибегна до различни методи, тъй като се връщам няколко века преди забавената поща да стане обичаен начин за съхраняване на документи.
Значи, взимате писмото и се връщате в яхтата… и се оказва, че люкът е затворен, а отпред пази шериф. Корабът е конфискуван.
— Какво?
— Дора, моля те, не ми викай в ухото. Това е хипотетичен случай.
— Ще е добре за този шериф, ако умее да стреля точно — мрачно изрече Лапис Лазули.
— Лази — отговори брат й, — деветстотин деветдесет и девет пъти съм ти казвал, че ние не носим оръжието само за кураж. Ако не искаш да го използваш, по-добре ходи без оръжие, а в случай на необходимост нека да стреля сестра ти. А сега ми кажи защо не бива да се стреля в шерифа?
— О, ама аз искам да ме спасят!
— Тихо, Дора. Лаз?
— Ъ… ние не стреляме в ченгета. Никога.
— Не е съвсем така. Не стреляме в ченгета, когато има някакъв начин да го избегнем. По-безопасно е да се целунеш с гърмяща змия. През тези две хиляди години винаги съм намирал начин да избегна стрелбата по полицаи — въпреки че веднъж ми се наложи да стрелям; встрани — за отвличане на вниманието. Обстоятелствата бяха необичайни. Но в нашия случай да се стреля в ченгето ще е повече от безполезно, тъй като pro tem председателят вече ще е конфискувал кораба ви.
— Помогнете — прошепна Дора.
— Мадам Барстоу никога не би направила подобна мръсотия.
— Не казвам, че ще е Сюзън Барстоу. Арабела например, ако се беше задържала на поста си, с огромно удоволствие би изиграла подобен номер на семейство Лонг. Да предположим, че Сюзън умре и новият pro tem председател с нищо не е по-добър от Арабела. Нямате кораб, нямате документи — какво ще направите? Не забравяйте, че моят живот зависи от вас, че без помощта ви аз ще остана в Тъмните векове. Какво ще направите?
— Когато си в опасност или се съмняваш, напред хвърли се с боен вик — изрецитира Дора.
— О, стига, Дора! — каза Лапис Лазули. — Определено няма да изпадаме в паника. Ще разполагаме с десет години, за да измислим… Хей! Момент, пак нещо се обърках с времето. Ще търсим изход и сто години, ако се наложи. Или повече.
— Сто години са много — възрази Лорелай. — Ще успеем да откраднем друг кораб доста по-рано.
— Мислете мащабно — посъветва ги Лазарус. — Откраднете направо Плеядите. А още по-добре е да минете без подобно нещо, Лор.
— Но нали самият ти някога си откраднал космически кораб?
— Защото нямах време да измисля нещо по-добро. Но когато имате достатъчно време на разположение, опитайте се да бъдете честни. Не нарушавайте правилата, защото може и да ви хванат. Парите са универсалното средство. Само че за да ги спечели, човек се нуждае от време и изобретателност. Понякога се налага да поработи здравата. Спечелете достатъчно пари и ще можете да откупите „Дора“ обратно. Но ако това е невъзможно, с много по-малко пари ще се доберете до Терциус, а там Айра и семейството ще успеят да намерят звездолет, в който вие ще въведете данните, оставени от Дора на Атина, и ще се върнете за мен.
— А някой да възнамерява да спасява мен?
— Дора, скъпа, още не се е случило нищо и едва ли ще се случи. Но ако все пак стане нещо подобно и близначките не успеят да те спасят… да речем, новият ти собственик те откара в другия край на Галактиката…
— Ще го размажа още първия път, когато реши да се приземи!
— Дора, престани да се правиш на идиотка. Ако някога те загубим, което е слабо вероятно, и близначките не успеят да те спасят, но успеят да спасят мен, тогава, ако се грижиш за себе си, не размазваш никого и не правиш никакви глупости, ние непременно ще те открием и ще те върнем у дома. Ще се заемем с тази работа и тримата. Без значение колко време ще ни отнеме. Лаз? Лори?