Златният бряг [bg]

— Не ставайте глупав. Какъв ще е смисълът, ако…

— Бяхте с онази червена рокля.

— Зашифрованото интервю ще бъде с друга гледна точка, разбира се. Джон Сатър не като адвокат, а като неизвестен източник. Правили сме това и друг път при репортажи за организираната престъпност. Ще говорите за…

— Имате ли апартамент в града?

Трети рунд завърши без резултат и ние пристъпихме към четвърти рунд — и двамата оптимистично настроени. При седем долара питието в Дъбовия бар един от нас бе загубил вече петдесет и шест долара, плюс куверта и бакшиша. На съседната маса имаше купичка с наистина хубави печени бадеми, но на нашата купичката беше пълна с онези отвратителни хрупкави гевречета. Навсякъде тези гевречета.

Тя продължи да говори, като на няколко пъти погледна часовника си.

— Вие ли ще водите новините довечера — попитах аз.

— Не мисля, че имам какво да кажа довечера, след като вие не искате да ми сътрудничите.

— Ще ви платят ли въпреки това?

— Може би. Вижте, помислете си поне за емисията в 23:30. Вече сме я съставили, но ни трябва фокус.

— Това означава ли, че няма да скриете лицето ми?

— Имам предвид гледна точка. Искам някой да говори понятно за различните аспекти на този случай. Не искам повече т.нар. експерти. Искам някой, който да представи на американското общество другата страна на този въпрос.

— Каква друга страна?

— Конституционно съобразен ли е RICO, преследването, което правителството извършва на някои етнически групи под маската на правосъдие, изявленията на Ферагамо за евентуална война между латиноамериканците и италианците. Такива неща. Наистина искам да представя друга гледна точка по този въпрос.

— Интересно предаване ще се получи. Ще го гледам.

— Хайде да отидем да поговорим с мистър Белароса. Да видим дали иска да бъде интервюиран. Да видим дали иска адвокатът му да говори за тези неща.

— Останете тук — казах аз — и вижте дали не можете да вземете отнякъде купичка с печени бадеми.

Отидох до един телефон във фоайето и се обадих в апартамента, но телефонът на Белароса даваше заето. Съвсем не възнамерявах да му предам предложението на мис Алварез, но исках да проверя дали все още е там. Върнах се в Дъбовия бар, седнах и съобщих на мис Алварез:

— Той каза „не“. А „не“ означава „не“.

Тя бе взела купичката с бадеми и аз награбих цяла шепа.

— А вие? — попита тя. — Ще излезете ли в ефир?

— Какво ще получа за тора?

— Ще сваля червената рокля.

— Преди или след като изляза в ефир?

Тя погледна часовника си.

— Преди. — И добави: — Изчукай ме, но не ме прецаквай.

И двамата се усмихнахме. Е, какво, сънищата се сбъдват, ако им позволиш да се сбъднат. Но този намирисваше на неприятности. Станах.