Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Все още съм свързан с магията на меча. Поддържам я в себе си. Това ще ме убие ли?
— Не. Само онова, което генерира магията, е смъртоносно, а не това, което я приема.
Ричард се качи на каменната тена, изведнъж го изпълни тревога. Не, трябва да го направи. Налага се.
— Братко по кожа.
— Ричард се извърна към сбърза.
— Без оръжие си. Вземи това.
Хвърли му един от триострите си ножове. Той се понесе плавно във въздуха и Ричард го хвана за дръжката. Страничните предпазители паснаха от двете страни на китката му, щом стисна дръжката в юмрука си. Пасна му изненадващо добре, почувства го като продължение на ръката си.
— Ябри скоро ще запее за теб.
Ричард кимна.
— Благодаря.
Сбързът му отвърна с ленива усмивка.
Ричард се обърна към Плъзгата.
— Не знам дали ще мога да си задържа дъха достатъчно дълго.
— Казах ти, достатъчно съм дълга, за да стигна до мястото, закъдето пътуваме.
— Не, искам да кажа, че имам нужда от въздух. — Той вдиша и издиша, за да й покаже. — Имам нужда да дишам.
— Ще дишаш мен.
Той чу как гласът й отеква в стаята.
— Моля?
— За да дишаш, докато пътуваме, трябва да дишаш мен. Първия път, когато пътуваш, ще се страхуваш, но трябва да го направиш. Не се плаши. Когато ме дишаш, ще поддържам живота ти. Щом стигнем другаде, трябва да ме издишаш и да вдъхнеш въздух. Тогава ще се страхуваш да го направиш, както сега се страхуваш да дишаш мен. Но трябва да го направиш, защото иначе ще умреш.
Ричард я изгледа невярващо. Да диша този живак? Нима може да се накара да го направи?
Трябва да се добере до Калан. Тя е в опасност. Трябва да го направи. Налага се.
Преглътна и си пое голяма глътка свеж, сладък въздух.
— Добре, готов съм. Какво да правя?
— Нищо не правиш. Аз правя.
Течната сребърна ръка се вдигна и го обгърна. Топлата й успокоителна хватка се затегна около него. Повдигна го от стената и го потопи с сребърния кладенец.
Ричард внезапно получи видение. Спомни си как госпожа Ренклиф потъна в буйните води.
Четиридесет и седма глава
Вратата се отвори и Вирна примигна на ярката светлина. Сякаш сърцето й се вдигна в гърлото. Стори й се, че Лиома се връща прекалено скоро. Тестът за болка дори не бе започнал, а тя вече трепереше от ужас, очите й се изпълваха със сълзи.
— Влизай! — сопна се Лиома на някого.
Вирна седна изправена и видя дребна, слаба женица да престъпва прага.
— Защо трябва да го правя? — оплака се познат глас. — Не искам да й чистя стаята. Това не ми влиза в задълженията!
— И на мен ми се налага да работя вътре с нея, а тая миризма направо ще ме ослепи. А сега влизай вътре и почисти малко тая гнус, че ще те затворя вътре с нея, за да ти покажа как трябва да се държиш с една Сестра.
Мърморейки си под носа, жената се затътри навътре, мъкнейки след себе си тежка кофа сапунена вода.
— Каква воня! — обяви тя. — Така смърдят такива като нея! — Кофата тупна на пода. — Гнусна Сестра на мрака.
— Просто пусни един парцал наоколо и побързай. Чака ме работа.
Вирна вдигна глава и срещна втренчения поглед на Мили.
— Мили… — извърна лице, но не достатъчно бързо. Мили успя да я заплюе. Избърса слюнката от бузата си с опакото на ръката.
— Мръсна пачавра. Само като си помисля, че ти вярвах. Че те уважавах като Прелата. А ти през цялото време си служила на Безименния. Да изгниеш дано в тая дупка! Всичко се е овоняло от миризливия ти вървящ труп. Надявам се че ще…
— Достатъчно! — каза Лиома. — Просто почисти и после можеш да се освободиш от омразното й присъствие.
Мили изръмжа с отвращение:
— Много ще ми е.
— На никого не му харесва да стои в едно помещение с такова изчадие на злото, но е мой дълг да я разпитвам, така че се постарай да мирише малко по-приятно заради мен.
— Да, Сестро, щом е заради вас, ще го направя — за една истинска Сестра на светлината. Поне да не ви се налага да й понасяте смрадта. — Мили пак се изплю в посоката на Вирна.
Вирна едва сдържаше сълзите си, мисълта, че Мили е повярвала на тези ужасни неща, беше непоносима. Както и всички останали в Двореца. Вирна вече не беше убедена, че онова, в което я обвиняваха, не е истина. Съзнанието й беше толкова замъглено от тестовете за болка, че вече беше разколебана в собствената си невинност. Може би не биваше да остава вярна на Ричард. Та той, в крайна сметка, е обикновен човек.
Щом Мили привърши, Лиома ще започне пак. Чу се да хлипа. Лиома чу стоновете й и се усмихна.
— Изхвърли смърдящото гърне — каза тя.
Мили изпухтя с отвращение.
— Добре де, добре, само си вдигнете полите и ще го изхвърля.