Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Отиваш да си легнеш, за да ме сънуваш ли? — попита Кара.
Ричард се усмихна.
— Винаги. Събуди ме, ако…
— Ако дойде вестоносец. Да, да. Струва ми се, вече го спомена.
Ричард кимна и продължи към вратата. Кара го спря за ръкава.
— Господарю Рал, ще я намерят. Ще бъде в безопасност. Почини си добре. Д’Харанците знаят да търсят, няма да се провалят.
Ричард я потупа по рамото и излезе.
— Оставям дневника тук, за да може Бердин да продължи да чете, като се събуди.
Прозя се и разтърка очи, запъти се към стаята си в края на коридора. Успя само да си свали ботушите и да махне ремъка от гърба си. Остави Меча на истината на стола и се строполи на леглото. Въпреки тревогите за Калан заспа за секунди.
Тъкмо сънуваше неспокоен сън с нея, когато на вратата се почука силно. Обърна се по гръб. Вратата се отвори с трясък и изведнъж стана светло. Видя Кара с лампа в ръка. Приближи се до леглото и запали още една лампа.
— Господарю Рал, събуди се. Събуди се!
— Буден съм. — Той седна на леглото. — Какво има? Колко време съм спал?
— Около четири часа. Бердин работи от известно време и нещо страшно я впечатли, дори искаше да те събуди, за да й помогнеш, но не й позволих.
— Тогава защо ме будиш сега? Да не е дошъл вестоносец?
— Да. Току-що.
Ричард бе готов да се строполи обратно в леглото. Вестоносците никога не носеха новини.
— Господарю Рал, ставай. Вестоносецът носи новини.
Ричард изведнъж се събуди, сякаш в главата му бе ударила камбана. Извъртя се настрани в леглото и бързо намъкна ботушите си.
— Къде е?
— Водят го.
В същия миг в стаята влетя Улик, поддържайки със себе си войник. Момчето изглеждаше така, сякаш е яздило безспир седмици. Едва се държеше на крака.
— Господарю Рал, нося съобщение.
Ричард направи знак на младежа да седне на леглото, но онзи отклони предложението, вместо това заговори:
— Открихме нещо. Генерал Рейбич заръча най-напред да ви кажа да не се плашите. Не сме намерили тялото й, така че е възможно все още да е жива.
— Какво сте открили! — Ричард осъзна, че трепери.
Момчето посегна под униформата си и извади нещо. Ричард го сграбчи и го разгъна, за да го разгледа. Беше кървавочервено наметало.
— Открихме полесражението. Имаше трупове на мъже, облечени с такива наметала. Много трупове. Може би сто. — Той измъкна още нещо и му го подаде.
Ричард го разгъна. Беше грубо откъснато парче избелял син плат с четири златни нишки по ръба.
— Лунета — прошепна той. — Това е на Лунета.
— Генерал Рейбич каза да ви предам, че е имало битка. Имаше много трупове от „Кръвта на братството“. Имаше дървета, повалени от огнени залпове, сякаш с помощта на магия. И множество обгорени тела.
Имаше само едно тяло, което не принадлежеше на войник от „Кръвта на братството“. Беше на Д’Харански войник. Едър мъжага с едно око и белег през другото, който го зашиваше.
— Орск! Това е Орск! Пазачът на Калан.
— Генерал Рейбич каза да ви предам, че няма следи, че тя или някой друг покрай нея е бил убит. Явно са водили жестока битка, но са били заловени.
Ричард сграбчи войника за ръката.
— Следотърсачите имат ли представа накъде са тръгнали похитителите?
Ричард беше бесен на себе си, задето не тръгна. Ако го бе направил, вече щеше да е по следата. А сега ще му отнеме седмици да ги настигне.
— Генерал Рейбич каза да ви предам, че следотърсачите са на мнение, че са тръгнали на юг.
— На юг? На юг? — Ричард беше почти убеден, че Броган е отнесъл плячката си към Никобарезе. Щом е имало толкова много трупове, значи Грач се е борил яростно. Сигурно са заловили и него.
— Казаха, че не могат да твърдят със стопроцентова сигурност, защото е станало отдавна. Валяло е доста сняг, който сега се топи, така че е трудно да се открият следи, но предполагат, че са тръгнали на юг и че цялата армия придружава Кралицата ви.
— На юг — промърмори на себе си Ричард. На юг.
Прокара пръсти през косата си, опитвайки се да се съсредоточи. Броган бе предпочел да избяга пред възможността да се присъедини към Ричард и да приеме позицията му срещу Ордена. „Кръвта на братството“ се бе присъединила към Императорския орден. Императорският орден управлява Стария свят. А Старият свят се намира на юг.
Генерал Рейбич бе тръгнал да я търси на юг. Бе тръгнал след Кралицата му. На юг.
Какво му каза сбързът в Кулата?
„Кралицата има нужда от теб, братко по кожа. Трябва да й помогнеш.“
Опитваха се да му помогнат. Приятелите му сбързовете се опитваха да му помогнат.
Ричард грабна меча си и пъхна глава през кожения ремък.