Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Голямата бариера падна и Плъзгата е будна. Трябва да помогнеш на кралицата, за да установим новите си територии.
Ричард кимна.
— Да. Тя трябва да бъде освободена. Усещам копнежа й. Той ме изпълва заедно с песента. Защо не сте я освободили?
— Не можем. Точно както ти бе нужен, за да сринеш Кулите и да събудиш Плъзгата, си нужен и за да я освободиш. Трябва да стане, преди да се сдобиеш с два ябри, които да запеят в един глас.
Воден от инстинкта си, Ричард се приближи до страничната стълба. Усети, че щитът е по-здрав в основата си. Вдигна ябри до гърдите си и се заизкачва по каменните стъпала. Опита се да си представи колко ли би било прекрасно да има два ябри.
Успокояващата песен го изпълваше със сладост, но нуждата на кралицата го подтикваше напред. Сбързовете изостанаха, но Мериса го последва.
Ричард вървеше така, сякаш и друг път е бил тук. Стълбите извеждаха навън, после тръгваха спираловидно около останките от колони. Луната хвърляше нащърбени сенки върху все още читавите камъни, изправени сред разрушенията.
Накрая стигнаха до върха на тясна кръгла кула за наблюдения, отстрани на която се издигаха високи колони, стигащи до антаблеман, украсен със зловещи фигури, който някога явно е опасвал целия свод и е свързвал колоните. От кулата Ричард можа да надзърне през дупката в свода.
Мериса, облечена в червената си рокля — единствения цвят, който я бе виждал да носи по време на уроците им, — се притискаше плътно в него, притихнала и загледана в тъмния отвор под тях.
Ричард усети кралицата в блатистия басейн долу. Викаше го, подканваше го да я освободи. Ябри пееше във фибрите му.
Отпусна ръка и остави нуждата да потече през пръстите му. Сведе и другата си ръка, стиснал ябри. Стоманените остриета звъняха тържествено, вибрирайки от преминаващата през тях сила.
Звукът се усилваше, докато накрая се извиси в пронизителен вой. Беше болезнен, но Ричард не му позволи да заглъхне. Продължи да го подклажда. Мериса се извърна и покри ушите си, целият въздух трепереше от воя на ябри.
Щитът под тях изпука, пръсна светлина. По повърхността му побягнаха назъбени ивици. Разтърси се с оглушителен гръм. Посипа се дъжд от блеснали стъкълца, които потънаха в басейна.
Ябри замлъкна и нощта отново се успокои.
Долу се размърда нещо, отърси се от плевелите и калта. Разпери криле, изпробва силата им и с яростен скок кралицата се вдигна във въздуха. С няколко размаха на крилете си се вдигна до отвора в свода, посегна с нокти и се захвана за стената. Леко поприбра криле и започна да се изкачва по кулата към Ричард и Мериса. Със сигурни, бавни, мощни движения придвижи лъщящото си тяло към колоната, ноктите й се забиваха в пукнатините, дупките и ръбовете на камъните.
Накрая спря, залепнала за колоната край Ричард като дъждовник за влажен пън. На ярката светлина на луната Ричард видя, че е червена като роклята на Мериса. Отначало си помисли, че вижда пред себе си дракон, но като се загледа, видя разликите.
Краката и ръцете й бяха по-мускулести от драконовите и покрити с по-малки люспи, приличащи повече на тези на сбърз. По гърба й минаваше ивица вплетени една в друга плочки, стигаща от върха на опашката до групичка шипове на тила й. На главата й се издигаше гребен от израстъци, увенчан с безлюспеста плът, която трепереше при вдишване и издишване.
Главата на кралицата се завъртя, гледаше, търсеше. Тя отпусна криле и бавно загреба нощния въздух. Искаше нещо.
— Какво търсиш? — попита Ричард.
Тя извърна глава към него и си пое дъх толкова дълбоко, че едва не го засмука. Лъхна го странен аромат. По някакъв начин усети нуждата й по-отчетливо. Ароматът носеше смисъл, който разбра. Казваше: „Искам да отида на това място.“
После тя извърна глава и се вгледа в нощта отвъд колоните. Издиша, въздухът затрепери от протяжен, нисък вибриращ звук. Ричард видя как хрилете на главата й затрепериха. Ноздрите му бяха все още изпълнени с аромата. Плъзна поглед към нощта около кулата.
Въздухът заискри и се изпълни със странни отблясъци, пред Ричард се материализира образ. Кралицата отново нададе звук и образът стана по-ясен. Ейдиндрил. Сякаш гледаше града през призрачна, жълтеникава мъгла. Видя сградите, Двореца на Изповедниците. Когато тя отново нададе звук, ярката картина се понесе нагоре в нощта и той видя как над хълма се издига Магьосническата кула.
Кралицата извърна глава към него, отново го изпълни с аромат, този път по-различен: „Как да стигна до това място?“
Ричард се усмихна широко на чудото, че е способен да разбира смисъла на думите чрез аромат. Беше доволен и от това, че може да й помогне.