Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Трябва да вървя.
— Идваме с теб — каза Кара. Улик кимна в знак на съгласие.
— Не. Погрижете се за нещата тук вместо мен. — Обърна се към войника. — Къде е конят ти?
Той посочи:
— Натам, в съседния двор. Но е с подбити копита.
— Трябва да ме заведе само до Кулата.
— До Кулата! — Кара го стисна за ръката. — Защо отиваш в Кулата?
Ричард отблъсна ръката й.
— Това е единственият начин да стигна до Стария свят навреме.
Тя понечи да протестира, но той вече тичаше по коридора. Другите се спуснаха по петите му. Чуваше дрънчене на оръжия и ризници зад себе си, но не забави крачка. Не се вслуша в молбите на Кара, опитваше се да мисли.
Как ще успее да го направи? Възможно ли е? Трябва да е възможно. Ще го направи.
Блъсна вратата, забавяйки се само за миг. Стрелна се през двора, където войникът каза, че е вързан конят му. Спря се едва когато се удари в животното в тъмнината. Потупа потната кобила по гърба, тя затанцува на място, в следващия миг вече беше на седлото.
Щом завъртя коня с юздите, чу зад себе си гласа на Бердин. Тичаше към него.
— Господарю Рал! Трябва да свалиш пелерината на сбърза!
Как пък не — помисли си той. Сбързовете са негови приятели.
— Спри! Господарю Рал! Чуй ме!
Конят се спусна в галоп, черната пелерина се развя назад.
— Ричард! Свали го!
Седмиците на примирено, търпеливо очакване сякаш експлодираха във внезапната необходимост за отчаяно действие. Страстта му да стигне до Калан замъгли всичките му мисли.
Шумът от препускащи копита заглуши гласа на Бердин. Вятърът развя пелерината, Дворецът мина като сянка в периферното му зрение, нощта го погълна.
— Какво правиш тук?
Броган се извърна в посока на гласа. Не бе чул Сестрата да приближава зад него. Намръщи се на възрастната жена с дълга бяла коса, вързана на хлабава опашка на гърба й.
— Какво те засяга?
Тя плесна с ръце.
— Е, след като това е нашият Дворец и ти си гост, ни засяга, когато някой от гостите ни си пъха носа на места в дома ни, където изрично му е забранено да стъпва.
Броган примигна от възмущение.
— Имаш ли някаква представа с кого разговаряш?
Тя сви рамене.
— С някакъв си надут, самодоволен офицер, бих казала. Някой с твърде вирнат нос, за да види кога стъпва по опасна земя. — Тя килна глава настрани. — Познах ли?
Броган пристъпи напред.
— Аз бъда Тобайъс Броган, командващият генерал на „Кръвта на братството“.
— Виж ти, виж — подигравателно каза тя. — Колко впечатляващо. Май не си спомням да съм казвала „Не е позволено да посещаваш Майката Изповедник, освен ако не си командващият генерал на «Кръвта на братството».“ За нас ти нямаш друга стойност освен онази, която сами ти придаваме.
— Която вие придавате на мен! Самият Създател ми е възложил задача!
Тя избухна в смях.
— Създателят! Дали нямаш прекалено високо мнение за себе си? Ти си част от Императорския орден и правиш онова, което ти заповядаме.
Броган бе готов да разкъса тази показваща неуважение жена на хиляди парченца.
— Какво бъде твоето име? — изръмжа той.
— Сестра Лиома. Мислиш ли, че ще можеш да запаметиш толкова в малкото си мозъче? Беше ти заповядано да останеш с натруфените си войничета в казармите. А сега се връщай там и гледай да не те хващам за втори път в тази сграда, че ще изгубиш стойността си за Императорския орден.
Преди Броган да има време да избухне в ярост, Сестра Лиома се обърна към Лунета:
— Добър вечер, скъпа.
— Добър вечер — предпазливо отвърна Лунета.
— Възнамерявах да поговоря с теб, Лунета. Както забелязваш, тук живеят чародейки. Жените с дарба при нас са на голяма почит. Твоят командващ генерал няма особена стойност за нас, но човек с твоите способности е повече от добре дошъл. Бих искала да ти предложа да останеш с нас. Ще бъдеш високо ценена. Ще се радваш на отговорности и уважение. — Тя плъзна поглед по дрехата на Лунета. — Със сигурност ще се погрижим да бъдеш по-добре облечена. Няма да се наложи да носиш тези грозни дрипи.
Лунета стисна още по-здраво цветните си парцалчета и се приближи по-плътно към Броган.
— Бъда вярна на моя генерал. Той бъде велик човек.
Сестра Лиома се усмихна мазно.
— Да, сигурна съм, че е така.
— А вие сте зли жени — продължи Лунета с внезапно придобил плътност и застрашителни нотки глас. — Мама ми го каза.
— Сестра Лиома — каза Броган. — Ще запомня това име. — Той потупа кесийката с трофеите на колана си. — Можеш да кажеш на Пазителя, че ще запомня името ти. Никога не забравям имената на проклетниците.
На устните на Лиома грейна злобна усмивка.
— Следващия път, когато говоря с Господаря си в отвъдното, ще му предам думите ти.