Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Мили бутна кофата сапунена вода към сламеника на Вирна и вдигна препълненото гърне. Запуши си носа и го изнесе от стаята, като го държеше с изпъната напред ръка.
Щом тя се отдалечи надолу по коридора, Лиома се обади:
— Да си забелязала нещо по-различно?
Вирна поклати глава.
— Не, Сестро.
Лиома повдигна вежди.
— Барабаните. Спряха.
Вирна изведнъж се заслуша. Сигурно са спрели, докато е спала.
— Знаеш ли какво означава това?
— Не, Сестро.
— Означава, че императорът е близо и скоро ще пристигне в Двореца. Може би утре. Иска резултати от малкия ни експеримент. Тази нощ или ще се отречеш от предаността си към Ричард, или ще отговаряш пред Джаганг. Времето ти изтече. Помисли върху това, докато Мили приключи с почистването на вонящата ти дупка.
Ругаейки едва чуто, Мили се върна с изпразненото гърне. Потопи парцала във водата и го пльосна на пода, приближи се към Вирна.
Вирна облиза напуканите си устни, втренчена във водата. Беше сапунена, но все едно. Дали ще успее да си глътне, преди Лиома да я спре? Вероятно не.
— Не ми е работа да върша това — мърмореше си Мили, но достатъчно силно, за да я чуват и двете. — Достатъчно ми е да чистя стаята на Пророка, сега, когато вече си имаме нов. Мислех, че съм приключила с чистенето на побъркан. Струва ми се, че е време да си вземете по-млада жена за тая работа. Странна птица е тоя Пророк. Всички Пророци са смахнати, да ви кажа. Тоя Уорън не ми харесва повече от предишния.
Вирна едва не избухна в сълзи при споменаването на името му. Толкова й липсваше. Дали се отнасят с него добре? Лиома отвърна на неизречения й въпрос.
— Наистина е малко странен. Но тестовете за болка го вкарват в пътя. Погрижила съм се за това.
Вирна отмести очи от Лиома. Значи го прави и с него. О, скъпи Уорън.
Мили блъсна кофата към нея, без да спира да търка пода.
— Кво ме гледаш! Не ща да си спираш гнусния поглед върху лицето ми. Направо тръпки ме побиват, като че ли самият Безименен ме гледа.
Вирна сведе очи. Мили хвърли парцала в кофата и потопи ръцете си дълбоко да го изпере. Докато го мачкаше, хвърли поглед през рамо.
— Ей сега свършвам. Не толкова бързо, колкото ми се искаше, ама все пак… После тая гнусна предателка е ваша. Надявам се няма да сте милостива към нея.
Лиома се усмихна.
— Ще си получи заслуженото.
Мили измъкна ръцете си от сапунената вода.
— Чудесно. — Плесна с мократа си, груба ръка бедрото на Вирна.
— Мръдни си крака! Как да измия пода, като си се пльоснала тук като чувал?
След като Мили си махна ръката, Вирна усети нещо твърдо да опира в бедрото й.
— Оня Уорън и той е голяма свиня. В стаята му е пълен хаос. Бях там по-рано днес, мирише почти като тая кочина.
Вирна мръдна двете си ръце и ги плъзна под краката, сякаш за да запази равновесие, докато си вдига стъпалата, за да може Мили да изчисти пода. Пръстите й усетиха нещо твърдо и тънко. Отначало притъпеното й съзнание не успя да разпознае усещането. Изведнъж й светна.
Дакра.
Гърдите й се свиха. Мускулите й се стегнаха. Дъхът й секна.
Мили изведнъж се изплю отново в лицето й, което я накара да подскочи и да извърне глава.
— Престани да гледаш честна жена с тия очи!
Вирна осъзна, че Мили сигурно е видяла ококорените й очи.
— Свърших — каза жената и изправи крехкото си тяло, — освен ако не искате да я изкъпя. Ама ако е така, по-добре си помислете. Не ми се ще да пипам това въплъщение на злото.
— Взимай си кофата и изчезвай! — каза Лиома с нарастващо нетърпение.
Вирна стискаше дакрата толкова силно в юмрука си, че пръстите й изтръпнаха. Сърцето й щеше да се пръсне, помисли си, че от бесните му удари може да си счупи ребро.
Мили се затътри към изхода, без да се обръща. Лиома затвори вратата.
— Последен шанс, Вирна. Ако пак откажеш, ще бъдеш изправена пред императора. И съвсем скоро след това ще си мечтаеш да ми беше сътрудничила. Обещавам ти го!
„Приближи се“, мислеше си Вирна. „Приближи се.“
Почувства първата вълна от болка да се просмуква през тялото й. Строполи се на сламеника с гръб към Лиома. „Приближи се.“
— Изправи се и ме гледай, докато ти говоря!
Вирна едва успя да проплаче, но остана на мястото си, надявайки се да примами Лиома по-близо. Нямаше да има никакъв шанс от такова разстояние. Онази ще я вцепени, преди Вирна да стигне до нея. Трябва да се приближи.
— Казах, изправи се!
Направи няколко крачки.
„Скъпи Създателю, моля те, приближи я достатъчно.“
— Ще ме погледнеш в очите и ще ми кажеш, че се отричаш от Ричард! Трябва да го направиш, за да може императорът да влезе в съзнанието ти. Той ще разбере, когато отхвърлиш предаността си, така че не се опитвай да ме лъжеш!