Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тя внимателно разгледа фигурката и забеляза триъгълника, насочен надолу. Това беше символът за жена, който тя беше научила, както и една от причините три да бъде числото на генериращата сила, свещено за Мут. Ъгълът се повтаряше в У-образни орнаменти, там, където би трябвало да е средната страна на фигурката, ако се приемаше като жена, или задната, ако се тълкуваше като птица. Цялата скулптура беше украсена с редици от такива орнаменти и успоредни линии във фантастичен геометричен модел, който сам по себе си пълнеше окото, но внушаваше и нещо повече.
— Прекрасна изработка, Ранек. Особено ми харесва как си направил тези линии. Моделът ми напомня перца, до известна степен, но също така извиква у мен представата за вода, както на географските карти — каза Айла.
Лицето на Ранек грейна в широка радостна усмивка.
— Знаех си! Знаех, че ще го забележиш! Перата на Нейния дух, когато Тя става птица и долита обратно през пролетта и плодоносните води на Майката, които пълнят моретата.
— Прекрасна е, Ранек, но не мога да я взема — каза Айла, опитвайки се да му я върне.
— Защо? Направих я за теб — каза той, отказвайки да си я вземе.
— Но какво мога да ти дам аз в замяна? Нямам нищо равностойно.
— Ако това те безпокои, имам едно предложение. Ти притежаваш нещо, което аз желая и то е много по-ценно от това парче бивник — каза Ранек, усмихвайки се, със закачливо блеснали очи, изпълнени с… любов. Изведнъж стана сериозен. — Айла, свържи се с мен. Бъди моя жена. Искам да споделя огнището си с теб, искам твоите деца да бъдат деца на моето огнище.
На Айла не и се щеше да отговори. Ранек долови колебанието и и продължи да настоява, опитвайки се да я убеди.
— Помисли си само колко много общи неща има между нас. Ти се жена от Мамутоите, аз съм мъж от Мамутоите, но и двамата сме били осиновени от този народ. А ако се съберем, никой от нас не трябва да се мести в друг бивак. И двамата можем да останем в Лъвския бивак и ти ще можеш да се грижиш за Мамут и Ридаг и това ще зарадва Нези. Но най-важното е, че аз те обичам, Айла. Искам да свържа живота си с теб.
— Аз… просто не знам какво да кажа.
— Кажи „да“, Айла. Хайде да обявим, че ще включим Церемония за Обещание в Пролетния фестивал. Тогава това лято ще можем да извършим Бракосъчетанието, заедно с Диджи.
— Не съм сигурна… Не мисля, че…
— Не е нужно да ми отговаряш още сега. — Той се надяваше, че тя е готова да се съгласи веднага. Сега разбираше, че това може да отнеме повече време, но не искаше да му отказва. — Просто ми кажи, че ще ми дадеш възможност да ти покажа колко много те обичам, колко много те желая, колко щастливи бихме могли да сме заедно.
Айла си спомни какво беше казала Фрали. Наистина се чувстваше много поласкана като знаеше, че някой мъж я желае, че има човек, който държи на нея и не я отбягва непрекъснато. Харесваше и също мисълта да остане тук, където хората я обичаха — хората, които и тя обичаше. Сега Лъвският бивак и беше като семейство. Джондалар никога нямаше да остане. Тя отдавна го знаеше. Той искаше да се върне в родния си дом и по-рано желаеше да я вземе със себе си. А сега сякаш изобщо не се интересуваше от нея.
Ранек беше симпатичен, тя наистина го харесваше и свързването с него би означавало да остане тук. А ако възнамеряваше да роди още едно дете, би трябвало да не отлага повече. Нямаше да стане по-млада. Независимо от думите на Мамут, осемнадесет години и се виждаха напреднала възраст. „Толкова хубаво би било да си родя още едно дете — помисли си тя. — Като бебето на Фрали. Само че по-здраво.“ Можеше да роди бебе, заченато от Ранек. Дали щеше да има неговите черти — дълбоки черни очи, меки устни, къс широк нос, толкова различен от големите, остри, клюнести носове на мъжете в Клана? Носът на Джондалар беше някъде по средата — както по размер, така и по форма… Защо ли мислеше за Джондалар?
Тогава и хрумна една идея, която накара сърцето и да се разтупти от вълнение. „Ако остана тук и се свържа с Ранек — помисли си тя, — ще мога да отида да си прибера Дърк. Вероятно следващото лято. Тогава няма да има Събиране на Клановете. Ами Юра? Защо да не прибера и нея? Ако замина с Джондалар, знам, че вече никога няма да видя Дърк. Зеландониите живеят твърде далеч и Джондалар няма да иска да се връщаме за Дърк и да го вземем с нас. Ех, да ще Джондалар да остане и да се присъедини към Мамутои,… но той няма да го направи.“ — Тя се вгледа в тъмнокожия мъж и видя любовта в очите му. — „Наистина трябва да си помисля дали да се събера с него.“
— Казах ти, че ще помисля, Ранек.
— Знам, че каза така, но ако ти трябва повече време, за да размислиш дали да дадеш Обещание, поне ела в моето легло, Айла. Дай ми възможност да ти покажа колко държа на теб. Кажи ми, че ще направиш поне това. Сподели леглото ми, Айла — каза той и взе ръката и.