Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
В единия край седеше Айшак, който участваше във всички мероприятия. Един от мъжете до него извиси глас:
— Ричард Сайфър, тъй като сте нов, имате какво да наваксвате в отношенията си с другите работници от групата. Следващата ви седмична заплата ще бъде дадена в помощ на нуждаещите се.
Отначало Ричард като че не го чу.
— А как ще се храня… Как ще си платя наема?
Всички погледи в залата се обърнаха към него. Председателят удари с ръка по масата, за да въдвори ред.
— Би трябвало да благодариш на Създателя, задето те е дарил със здраве, та можеш да работиш, млади човече.
Ето, огледай се и виж всички тези нещастни създания, които не са имали твоя късмет, а имат много по—големи нужди от твоите. Да съчувстваш на нуждите на ближния е къде—къде по—благородно от егоистичното лично облагодетелстване.
Ричард въздъхна. Всъщност все му беше тая. Нали е жив.
— Да, сър, разбирам ви. С удоволствие ще споделя заплатата си с нуждаещите се.
Само Ничи да не бе дала всичките им пари за стаята!
— Е — каза й той, когато потънаха в нощта навън. — Както изглежда, ще трябва да помолим домакина да ни върне парите. И да се върнем да нощуваме под навеса, докато спечеля достатъчно, че да можем да си позволим стая.
— Никой не връща дадени пари — отвърна Ничи. — Домакинът ще ни влезе в положението и ще ни остави да живеем на заем, докато можем да му платим. На следва щата сбирка просто ще трябва да станеш и да оповестиш пред съвета, че си в затруднено положение. Ако представиш нещата както са, хората ще ти помогнат да си платиш наема.
Ричард се чувстваше изтощен. Струваше му се, че сънува някакъв глупав сън.
— Ще ми помогнат! Та това е заплатата, която съм заработил със собствените си ръце.
— Що за егоизъм, Ричард. Тази работа ти е осигурена по милостта на профсъюза, на компанията, на Ордена.
Бе твърде уморен, за да спори. Освен това не очакваше никаква справедливост от нещо, свързано с Ордена. Просто искаше да се прибере в новата им стая и да си легне.
Когато отвориха вратата, завариха единия от тримата младежи да рови в раницата на Ничи. Стиснал част от бельото й в една ръка, той им се ухили през рамо.
— Виж ти, виж — рече и се изправи. Пак беше гол до кръста. — Май двата удавени плъха са си намерили дупка. — Лъстивият му поглед се плъзна по тялото на Ничи. Не я погледна в лицето.
Тя грабна първо раницата си от едната му ръка, после си взе нещата от другата. Напъха личните си вещи обратно, а онзи я гледаше през цялото време, широко ухилен. Ричард се стресна да не би тя да се изкуши да използва силата си, забравяйки за връзката си с Калан. Но тя успя да се удържи и само го изгледа гневно.
Стаята вонеше на мърша. Ниският таван внушаваше неприятното чувство за зандан. Някога сигурно е бил варосан, но вече бе потъмнял от пушека на свещи и газени лампи и стаята изглеждаше мрачна като пещера. Единствената светлина идваше от свещ, поставена в ръждясала решетка край вратата. В ъгъла срещу мръсните стени имаше паянтов гардероб, лекьосан от мухи. Едната му врата липсваше. Дървените столове край масата до малкия прозорец бяха единственото място за сядане, ако не се брои разкривеното и изровено борово дюшеме. През зацапаните с различни бои и мръсотия стъкла на малките прозорчета не се виждаше почти нищо. Ричард надзърна през малко счупено триъгълниче и мярна сивата фасада на отсрещната къща.
— Как влезе вътре? — изсъска насреща му Ничи.
— С оригиналния ключ. — Той го размаха пред носа й като кралски жезъл. — Нали разбираш, домакинът ми е баща. Просто проверявах багажа ти за антинародни прокламации.
— Нима можеш да четеш? — заяде се с него Ничи. — И да го видя, няма да го повярвам.
Мазната усмивка не помръдна от лицето му.
— Не бихме искали да се окаже, че под нашия покрив живеят изменници. Би могло да застраши всички остана ли. Баща ми е длъжен да докладва за съмнителни лица.
Ричард отстъпи встрани, за да пусне покрай себе си младежа. Онзи посегна към свещта, но Ричард му хвана ръката.
— Това е нашата свещ.
— И откъде си толкова сигурен?
Ричард стисна по—здраво голата, мършава, мускулеста ръка. Без да сваля погледа си от момчето, махна с другата си ръка.
— Инициалите ми са издълбани на обратната страна.
Младежът инстинктивно обърна свещта, за да погледне. Горещата лой се изсипа върху ръката му. Хвърли свещта с вик.