Нож от блянове

Павилионът се издигаше в самия център на лагера, обкръжен от улица, три пъти по-широка от всички останали. Тя вдигна високо полите си да ги опази от калта и закрачи през нея. Нищо лошо нямаше да побърза, стига това бързане да я измъкнеше от калта. Все пак на Елмара щеше да й се отвори доста работа, докато почисти обущата й. И фустите, помисли си тя, докато си оправяше полите, за да прикрие благоприлично глезените си.

Вестта за свикване на Съвета винаги привличаше Сестри, обзети от надеждата, че ще научат нещо ново за преговорите или пък за Егвийн, и вече поне петдесетина се бяха сбрали около павилиона със Стражниците си, или стояха току зад входа, зад местата, които щяха да заемат Заседателките. Дори и тук повечето сияеха със Светлината на Силата. Сякаш ги грозеше някаква опасност, докато са с други Айез Седай. Обзе я желание да тръгне из павилиона и да дърпа уши. Това, разбира се, беше невъзможно. Дори да се пренебрегнеше обичаят, а тя нямаше голямо желание да го прави, столът в Съвета не й даваше такава власт.

Сред тълпата ярко изпъкваше Шериам с тесния син шарф на Па-зителката на раменете, отчасти заради широката празна ивица около нея. Другите Сестри избягваха да я погледнат, още по-малко да я доближат. Червенокосата смущаваше повечето Сестри с това, че се появяваше при всяко свикване на Съвета. Законът беше съвсем ясен. Всяка Сестра можеше да присъства на Съвета, освен ако не е закрит, но Амирлин не можеше да пристъпи в Съвета на Кулата, без това да се обяви от Пазителката, а Пазителката не можеше да влезе без Амирлин. Шериам беше присвила очи и съвсем неподобаващо за титлата си пристъпваше притеснено като новачка, знаеща, че я чака поредната визита при Наставницата. Поне не беше прегърнала сайдар, а и Страж-ника й го нямаше.

Преди да влезе в павилиона, Романда погледна през рамо и въздъхна. Грамадата черни облаци зад Драконовата планина беше изчезнала изневиделица. Без вятър, който да я разнесе — просто я нямаше. Най-вероятно сред конярите, ратаите и слугините пак щеше да има паника. Изненадващо, новачките като че ли приемаха подобни странни явления по-спокойно. Може би се стараеха да взимат пример от Сестрите, но тя и в това подозираше ръката на Шарина. Какво наистина да прави с тази жена?

Осемнадесет сандъка, застлани с покривки с цветовете на шестте Аджи, представени в лагера, образуваха платформи за пейките; бяха наслагани в два коси реда върху пластовете черги на пода — редовете се разширяваха към сандъка, покрит с всичките седем цвята. Егвийн съвсем мъдро беше настояла да се включи и червеният цвят, въпреки сериозната съпротива. Докато Елайда като че ли беше решена да раздели всяка Аджа от всяка друга, Егвийн бе решена да ги скрепи включително и Червената. На дървената пейка над този сандък беше заметнат епитрахилът на Амирлин със седемцветните ресни. Нито една Сестра не признаваше, че тя го е поставила там, но и никоя не го беше махнала. Романда не беше сигурна дали той трябва да напомня за Егвийн ал-Вийр, Амирлинския трон, като ехо от присъствието й, или да напомня, че я няма, защото е в плен. Как се приемаше това безспорно зависеше от погледа на всяка Сестра.