Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Защото, господарю Кладент… — Сейзед премигна и направи усилие да проясни мислите си. — Вие не сте такъв. Правите го, понеже така ви налага животът. Другите често забравят, че умеете да обработвате дърво. Вие сте ваятел. Когато живеехме във вашата работилница, често ви гледах да довършвате детайли, изработвани от вашите чираци. Видях с какво внимание го правите. За вас работилницата беше нещо повече. Сигурен съм, че ви липсва.
Клъбс не отговори.
— Животът ви е наложил да станете войник — повтори Сейзед и извади нещо от пояса си. — Но все още можете да мечтаете като художник. Вземете. Това е за вас. Символ на дадрадахската вяра. За нейните последователи да си художник е по-голямо призвание, отколкото да си свещеник.
Постави на масата дървен диск и с видимо усилие се усмихна на Клъбс. От доста време не беше проповядвал религия и не знаеше какво го бе накарало да избере точно тази за Клъбс. Може би за да му докаже, че от вероученията има полза. Или заради думите, които Клъбс бе казал. По-важното бе, че изпита задоволство, когато видя как Клъбс разглежда дървения диск и рисунката върху него.
„Последния път, когато проповядвах — припомни си Сейзед, — беше в онова селце на юг, където ме откри Марш. Какво ли е станало с него? Защо не се върна в града?“
— Твоята те търси — подхвърли накрая Клъбс, вдигна глава и остави диска на масата.
— Моята? — попита Сейзед. — Ама ние не сме… — И сведе очи под втренчения поглед на грубоватия генерал. — Добре де — въздъхна. На пръстите му блещукаха десет пръстена Четири бяха калаени: зрение, слух, мирис и докосване. Продължи да ги зарежда, те нямаше да му пречат особено. Затвори пютриема, стоманоема и цинкоема. Тялото му веднага се изпълни със сила. Мускулите му престанаха да са отпускат и от измършавели бързо придобиха съвсем нормален вид. Замайването изчезна, мисълта възстанови бързината си. Той се изправи енергично.
— Невероятно — промърмори Клъбс и Сейзед го погледна. — С очите си виждам промяната — продължи Клъбс, — Тялото ти изведнъж се наля със сила, погледът ти се съсредоточи. Май не искаш да се покажеш пред твоята без достойнствата си, а? Е, не мога да те виня за това. — Клъбс изсумтя и продължи да се храни.
Сейзед му кимна и излезе от кухнята. Ръцете и краката му все още бяха леко несигурни. Но усещаше бърз прилив на енергия. Обичайната му непоколебимост се пробуждаше. А може би бе радостта от предстоящата среща с жената, която обичаше? Защо Тиндуил бе останала? И щом бе решила да не заминава за Терис, защо от няколко дени го избягваше? С какво я бе разгневил фактът, че той отпрати Елънд?
Откри я в балната зала на Цитаделата Венчър. Както винаги спря на входа, впечатлен от величието на помещението. За миг дори си позволи да отвори калаения металоем и свали очилата, за да се полюбува на украсата.
Високите правоъгълни изрисувани прозорци стигаха до тавана по протежение на две срещуположни стени. Сейзед беше като джудже до огромните колони, които поддържаха обикалящата прозорците от двете страни галерия. Всеки каменен къс в залата сякаш бе покрит с резба всяка плочка бе част от мозаечна картина, всяко от стъклените парчета сияеше на слънчева светлина.
„Толкова време мина…“ — помисли той. Когато за пръв път дойде тук, придружаваше Вин на първия й бал. Точно тогава, представяйки се за Валет Реноа, тя се запозна с Елънд. Сейзед й се бе скарал, че е привлякла вниманието на един толкова могъщ наследник.
А ето, че съвсем наскоро той лично ги бе бракосъчетал. Усмихна се, сложи си очилата и отново почна да попълва със зрение калаения си металоем. „Нека Забравените богове бдят над вас, деца мои. Ако можете, направете така, че жертвата ни да не е напразна“.
Тиндуил стоеше в средата на залата и разговаряше с Доксон и неколцина негови помощници. Бяха се скупчили около голяма маса и когато се приближи, Сейзед видя какво е разпростряно върху нея.
Картата на Марш. Истинско произведение на изкуството, подробно описание на Лутадел с бележки за активността на Министерството в отделните райони. Сейзед разполагаше с нейно копие в металоемите си и беше пратил рисунка на Синода.
Сега Тиндуил и останалите нанасяха свои бележки върху картата. Сейзед бавно се приближи, Тиндуил го видя и му махна да се присъедини към тях.
— А, Сейзед — каза Доксон, но гласът му прозвуча глухо за отслабения слух на терисеца. — Добре, че дойде.
Сейзед се наведе над картата.
— Променяте разположението на частите?
— Пенрод пое командването на армията — обясни Доксон. — Поставил е благородници да се разпореждат с всичките двайсет батальона. Трябва да ти призная, че това не ни се нрави особено.