Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Занеси слитъка на пазара, продай го и не казвай никому нищо!
Отишъл Хасан на пазара, продал слитъка за петнайсет хиляди дирхама, прибрал се у дома си, разказал на майка си за станалото и добавил:
— Мамо, вече се научих как става тази работа!
— „Няма сила и воля освен у Аллах!“ — засмяла се тя и после горчиво замълчала.
С цялата си глупост Хасан взел една медна тръба, върнал се при персиеца, който го чакал в дюкяна, и я поставил пред него.
— Какво искаш да правиш с тази тръба, синко? — запитал той.
— Ще я разтопим и ще я превърнеш в златни слитъци! — отговорил Хасан, а персиецът се разсмял и рекъл:
— Ти да не си луд, че да изнасяш за продажба два слитъка в един и същ ден? Когато те науча на тази работа, ти не бива да я правиш повече от веднъж годишно — стига ти!
Момъкът разпалил огъня, хвърлил въглища в него и нагласил тигела. Викнал на персиеца:
— Научи ме как се прави това!
— На тебе май не ти достига ум! — разсмял се оня. — Никой не е научил този занаят в шумотевицата на улиците! Ако почнем да го правим тук, хората ще рекат, че се занимаваме с алхимия, властниците ще чуят и ще загубим главите си! Ако искаш да научиш занаята, трябва да дойдеш у дома!
Хасан затворил дюкяна и тръгнал с персиеца, но си спомнил думите на майка си и го обхванали съмнения. Спрял, навел глава към земята и помислил. Персиецът се усмихнал и рекъл:
— Аз гледам как да ти сторя добро, а ти си мислиш, че ще ти сторя зло! Ако се боиш, ще дойда в твоя дом и ще те уча там! Върви напред, води ме!
Тръгнал Хасан напред, персиецът — след него стигнали до къщата. Хасан казал на майка си за идването му. Тя поразтребила и излязла при съседките. Хасан го поканил да влезе, донесъл гозба от пазара, сложил я пред него и казал:
— Яж, господине, че да ни свързват хлябът и солта!
— Но едва ли някой знае как ще го накаже съдбата, ако наруши приятелството! — казал персиецът. — Аллах да те възнагради! С такъв като тебе лесно се става приятел! Готов съм и тайните си да покажа! Я ми донеси нещата!
Хасан не повярвал на ушите си, затичал се като жребче, пуснато напролет по поляните, отишъл в дюкяна, взел нещата, върнал се и ги поставил пред него. Измъкнал персиецът книжна кесийка и рекъл:
— Хасане, ако не те чувствах като роден син, нямаше да те науча на този занаят! Но от моя магически еликсир ми е останала само тази кесийка! Гледай добре как ще смесвам съставките, всичко ще правя пред тебе! На всеки десет ратла мед трябва да се слага по половин дирхам от това, което е в тази хартийка — тогава ще имаш десет ратла злато от най-висока проба. В тази кесия са останали три окии. Когато еликсирът се свърши, ще направя друг!
Хасан взел меден тас, разтрошил го, хвърлил парчетата в тигела, сложил една стиска от онова, което било в кесийката, нагрял всичко и то начаса се превърнало в слитък от чисто злато. Зарадвал се Хасан много и заоглеждал слитъка. А персиецът използвал невниманието му, измъкнал от чалмата си торбичка с омайно биле, такова, че и слон да го вдъхне, ще спи от вечер до вечер, откъснал едно парче, сложил го в един сладкиш и му го подал. Хасан го сложил в устата си, глътнал го, за миг главата му се спуснала под нозете му и светът изчезнал от очите му. Персиецът разбрал, че злото е сторено, и рекъл:
— Падна ли ми, куче арабско? От дълги години те търся, най-после те намерих, Хасане!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че персиецът вързал ръцете и нозете на Хасан, взел сандък, сложил го вътре, затворил го, взел всичките му пари и златни слитъци. После отишъл на пазара, наел хамалин и той понесъл сандъка. Спрели край реката. Там го чакал голям кораб. Моряците сложили сандъка на кораба и персиецът викнал:
— Вдигайте котвата! Опъвайте платната!
И корабът потеглил с попътен вятър…
А майката на Хасан изчакала, докато се мръкне, прибрала се у дома, видяла, че портата зее отворена, не намерила нито сандък, нито пари. Разбрала, че чедото й е отвлечено. Заудряла се по лицето, завикала, заохкала и така продължила да плаче през тъмни нощи и бели дни. Посред стаята издигнала гроб, написала върху камъка името на Хасан и деня на изчезването му и през цялото време седяла до него…
А този персиец бил магьосник и много мразел мюсюлманите. Бил хитър и ловък, опитен алхимик, така както е казал поетът: