Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ваше височество… - заговори офицерът. - Велики господарю, никой на служба в империята не би посмял да оспори избора на императрицата, дано да живее вечно. Но ако някой _наистина_ се е чудил, няма да го прави никога вече. Принцът на Гарваните! - Вдигна високо меча си и бойците зад него повториха възгласа.
- Я си намерете няколко скапани копия - измърмори Мат. - Мечовете са почти безполезни за пешаци в тая битка. - Отхапа счупеното парче от нокътя и го изплю настрани. - Добре се справихте, момчета. Някой да вижда коня ми?
Пипс се оказа наблизо, тъй че той хвана юздите му и го поведе обратно към брода. Успя дори да се задържи настрани от схватките, общо взето. Сеанчанският капитан му напомняше някак твърде много за Талманес. „Чудно, дали играе на зарове”, помисли разсеяно Мат, щом нагази във водата. Ботушите му бяха добри, но всички ботуши рано или късно пропускаха и стъпалата му зашляпаха в чорапите, докато газеше през брода с Пипс. Далече вдясно имаше вълнение на брега, като че ли събрани Айез Седай, които преливаха към бойното поле. Но Мат нямаше намерение да си тика носа в тяхната работа. По-големи проблеми си имаше на главата.
Видя до едно дърво някакъв мъж, облечен в торбести панталони и познато на вид палто. Приближи се до него и след кратък разговор си размениха облеклата. Почувствал се добре, че отново е с палто от Две реки, Мат яхна Пипс с все още пълните с вода ботуши и препусна към хълма, където бе оставил Тюон. Хората му водеха шарайската преливаща - по негова заповед бяха запушили устата й и й бяха вързали очите. Светлина, какво щеше да прави с нея? Сигурно щеше да свърши като дамане.
Остави войниците си и подмина разположените в подножието на ниското възвишение стражи с бегло кимване. Бойното поле се изпъна в ума му, не онези рисунчици на хартия. Можеше да види цялото поле, да чуе биещите се войници, да подуши вонящия дъх на врага. Вече му беше истинско.
- Императрицата - заговори Селусия, щом Мат стигна до върха на възвишението, - би искала да знае - много изрично - защо точно намерихте за уместно да се въвлечете в боя по толкова безотговорен начин. Вашият живот вече не ви принадлежи, Принце на Гарваните. Не можете да го захвърляте така небрежно, както навярно сте правили преди.
- Трябваше да разбера - отвърна Мат, загледан над полето. - Трябваше да усетя пулса на битката.
- Пулсът ли? - попита Селусия. Тюон говореше чрез нея, като въртеше пръстите си като някоя проклета Дева на копието. Не му говореше пряко. Лош знак.
- Всяка битка си има пулс, Тюон - каза Мат, все така загледан в далечината. - Нинив… тя понякога опипваше китките и дланите на хората, за да провери сърдечния им пулс, и оттам разбираше, че нещо не е наред с краката им. Същото е. Влез в борбата, усети движението й. Разбери го…
Слуга с полуобръсната глава пристъпи до Тюон и зашепна на нея и Селусия. Беше дошъл от брода.
Мат продължи да гледа над полето, спомняше си карти, но наслагваше върху тях истинското сражение. Брин не беше включил Тилий в боя, оголил беше левия фланг на отбраната си при брода, изпратил беше конницата си в капан.
Битката се откри пред него и той видя тактиката, десет стъпки пред това, което ставаше в момента. Беше все едно да четеш бъдещето, като онова, което виждаше Мин, само че с плът, кръв, мечове и бойни барабани.
- Хм - изсумтя Мат. - Гарет Брин е Мраколюбец.
- К-какво е? - заекна Мин.
- Тази битка е само на стъпка от разгрома - каза Мат и се обърна към Тюон. - Трябва ми абсолютната власт над армиите ни. Веднага. Никакви спорове повече с Галган. Мин, трябва да те пратя при Егвийн и да я предупредиш, че Брин се опитва да загуби тази битка. Тюон, ще трябва да отиде лично. Съмнявам се, че Егвийн ще се вслуша в някой друг.
Всички го гледаха стъписани - всички освен Тюон, която му хвърли един от онези нейни разтърсващи душата погледи. Погледи, които го караха да се чувства като мишка, току-що спипана в безукорно чиста стая. Накара го да се изпоти повече, отколкото на бойното поле.
„Хайде - помисли той. - Не му е времето сега.” Вече можеше да го види, като в голяма игра на камъчета. Ходовете на Брин бяха сложни и ловки, но крайният резултат щеше да е пълното унищожение на армията на Егвийн.
Мат можеше да го спре. Но трябваше да действа _веднага_.
- Дадено - каза Тюон.
Думата предизвика почти толкова изненада, колкото заявеното от Мат. Капитан-генерал Галган изглеждаше по-скоро готов да си глътне ботушите, отколкото да отстъпи командването на Мат. Група слуги и войници поведоха Мин и тя им кресна ядосано.