Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Разбира се.

— Слава на господа-бога! — каза майката.

Том подкара камиона в тъмнината покрай дълъг ред палатки. В санитарната постройка гореше слаба светлина.

— Карай ей натам — рече пазачът. — Мястото е хубаво. Тези, които бяха тук, си заминаха преди малко.

Том спря колата.

— Тук ли?

— Да. Сега нека вашите разтоварят багажа, а ти ела с мен да ви запиша. И по-скоро лягайте да спите. Утре сутринта при вас ще дойде лагерната комисия и ще ви обясни всичко.

Том погледна в земята.

— Полицаи ли? — попита той.

Пазачът отговори със смях:

— Тук няма полицаи. Полицаите при нас са си наши хора. Хората сами ги избират. Да вървим.

Ал скочи от камиона и се приближи до тях.

— Е, какво, оставаме ли?

— Да — отвърна Том. — Ти и татко свалете нещата, а аз ще отида до канцеларията.

— Само че по-тихо — каза пазачът. — Мнозина вече спят.

Том тръгна след пазача из тъмния лагер и се изкачи по стълбите в мъничката канцелария, където имаше само една вехта маса за писане и стол. Пазачът седна на масата и извади от чекмеджето една бланка.

— Как се казваш?

— Том Джоуд.

— А баща ти?

— Също.

— Как му е името?

— Също Том Джоуд.

Въпросите следваха един след друг. Откъде сте пристигнали, отдавна ли сте в този щат, къде сте работили. Пазачът вдигна глава и погледна Том.

— Не го правя от любопитство. Такъв е редът тук.

— Нищо, нищо — каза Том.

— Пари имате ли?

— Малко.

— Да не сте съвсем без пари?

— Не, имаме малко. Защо?

— Таксата е долар на седмица, но може и да се отработва — изкарване на боклук, чистене и някои други такива работи.

— Ние ще отработим таксата.

— Утре ще поговори с вас Комисията. Ще ви каже как да ползувате инвентара, ще ви обясни правилата.

Том рече:

— Слушай, а какво е пък това? Каква е тази комисия?

Пазачът се облегна на стола си.

— Тя върши много работа. Имаме пет санитарни постройки. Всяка изпраща свой представител в Главната комисия. А тя управлява целия лагер. Нейната дума е закон.

— А ако хората в нея почнат да не изпълняват службата си както трябва?

— Тогава ще ги свалят също тъй бърже, както са ги избрали. Но това няма да стане, те работят добре. Ето какво се случи неотдавна. Чувал ли си за проповедници от сектата на Светите скачачи57? Хората нямат мира от тях, веднага щом някъде се събере народ, те почват да проповядват и вземат за това пари. Дощя им се и тук да се вмъкнат. От старите мнозина искаха да ги чуят. Трябваше да си каже думата Главната комисия. Обявиха събрание и решиха тъй: „Проповядването в лагера се разрешава на всички. Но да се вземат за това пари — не се разрешава на никого.“ И нашите старци оклюмаха, защото оттогава тук не стъпи нито един проповедник.

Том се засмя и попита: