Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Това бе ужасен период в моя живот. Имах чувството, че се лутам в мъгла. Бях гладен, премръзнал, сам. Вършех глупости. Така и не можех да разбера защо тя ме изостави. Казвах си, че да обичаш някого, е опасно, защото в един момент този, когото обичаш, ще се обърне и ще те шамароса. Тези разсъждения със сигурност не улесняваха отношенията ми с жените. Направих грешката да вярвам, че всяка жена, която обичам, по някое време ще постъпи като майка ми. Непрекъснато се страхувах от изоставяне.
Той вдигна поглед към мен, учуден, че съм още тук. В очите му проблесна изненада и аз се сконфузих. Прочистих си гърлото, хм, хм! Той се усмихна и ме имитира, хм, хм! Двамата стояхме един срещу друг, без да говорим.
Скоро след това станах и тихо казах, че е по-добре да тръгвам, защото е станало късно. Той не ме задържа.
Бях леко замаян. Казах си, че той може би се бе разкрил прекалено много пред мен, както и че не заслужавам чак такова доверие. На другия ден може би щеше да съжалява за това…
Излязох от хотела. Беше тъмно, ветровито, небето бе черно, заплашително. Портиерът ми подаде чадър, аз отказах. Вдигнах яката на пардесюто си и потънах в парижката нощ. Бях прекалено тъжен, за да взема метрото, ходенето пеша щеше да ми се отрази добре. Освен това трябваше да поразсъждавам върху казаното от Кари.
Точно в този момент се разрази бурята…
И понеже нямах чадър, се измокрих до кости, докато стигна вкъщи.