Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Залюля я и заповтаря, това не е живот, не е живот, я ми кажете защо плачете, госпожо Кортес?
Жозефин подсмърчаше, бършеше нос в ръкава на пуловера си, отвръщаше, нищо, няма нищо, ще ми мине, не се притеснявайте, Ифижени, плача, защото прочетох нещо, което страхотно ме натъжи…
— Веднага усещам, когато не сте добре, и затова ви казвам, че сегичка, в този момент никак не сте добре, ама никаква ви няма! Досега не съм ви виждала в такова състояние!
— Съжалявам, Ифижени.
— И таз добра, само това остава, да се извинявате! На всеки му се случва да е тъжен. Вие сте много самотна, там е работата! Прекалено сте самотна… Ей сега отивам да ви направя едно кафе, искате ли кафе?
Жозефин кимна, да, да.
Застанала на прага, Ифижени я погледна, въздъхна и пое към кухнята да направи кафе, пръхтейки по своя неповторим маниер.
Върна се с голяма чаша в една ръка и с три бучки захар в другата, попита: колко захар искате?
Жозефин се усмихна и отвърна: колкото решите…
Ифижени поклати глава и пусна и трите бучки в кафето.
— Захарта успокоява…
Разбърка кафето, поклащайки глава.
— Направо не мога да си го обясня! Такава жена като вас да реве като хлапачка!
— Ми случва се — заекна Жозефин. — Хайде да сменим темата, Ифижени, да си говорим за нещо по-весело. Иначе пак ще се разцивря и ще бъде жалко за чудесното кафе!
Ифижени гордо се изпъчи, щастлива, че е направила такова чудесно кафе.
— Заливате го с много гореща вода, в никакъв случай с вряла… В това е майсторлъкът.
Жозефин изпи кафето си под зоркия поглед на Ифижени, която идваше два пъти седмично да чисти. Оставяше къщата грейнала като слънце. Много ми е приятно у вас, все едно си чистя вкъщи, да знаете… Това не го правя за всеки!
— Сетих се нещо, госпожо Кортес, тъй и тъй сега сме в почивка и двете… Спомняте ли си онзиденшния ни разговор за това, дето ние, жените, винаги се съмняваме в себе си, непрекъснато се подценяваме, смятаме, че не ни бива за нищо…
— Да — отвърна Жозефин, отпивайки глътка от прекалено подсладеното кафе.
— Та, мислех си, след като самите ние се съмняваме в силите си, страхуваме се, че ще се провалим, как тогава другите да ни се доверят?
— Нямам понятие, Ифижени.
— Чуйте внимателно какво ще ви кажа. Ако аз нямам вяра в себе си, тогава кой ще има? Ако самата аз не съм сто на сто за себе си, кой ще бъде? Затова трябва да покажем на хората, че сме прекрасни, защото те си нямат понятие.
— Да ви кажа, Ифижени, това не е лишено от истина, никак не е!
— Ами да! Нали ви казах!
— Сама ли стигнахте до това заключение? — попита Жозефин, потапяйки отново устни в ужасно сладкото кафе.
— Да. При това, без да съм завършила Политехниката като господина от втория етаж!
Жозефин се сепна.
— Политехниката ли казахте? Кой е завършил Политехниката?
— Ми гос’ин Боасон. Като разпределям писмата, много внимавам да не сбъркам, старателно чета какво пише на плика и затова видях, че получава покани за събирания на бивши студенти или нещо такова. На плика пише името на висшето училище, както и на асоциацията на бившите…
— Господин Боасон е завършил Политехниката?
— Да, а аз не съм. Което не ми пречи да мисля. За нещата от живота… За целта е нужно само да седнеш на стола, след като сложиш децата да си легнат, и да се запиташ защо жена като вас, учена, интелигентна жена, смята, че не представлява кой знае какво, и всички се надпреварват да я мачкат…
— Господин Боасон е завършил Политехниката? — не преставаше да повтаря Жозефин. — А как й беше името на жена му, Ифижени?
— Е, това не знам. Не им разпечатвам писмата, нали! Да не си помислите такова нещо! Чета само какво пише на плика. Само дето не това е важното, което трябва да запомните, госпожо Кортес, а това, което ви казах току-що. Ако вие не сте сто процента за себе си, то кой ще бъде? Помислете върху това.
— Права сте, Ифижени. Ще го сторя.
— Защото вие сте страхотна, госпожо Кортес. Единствено вие не сте го разбрали. Затова запомнете го добре и всяка вечер, преди да заспите, си повтаряйте, аз съм страхотна жена, аз съм страхотна жена…
— Мислите ли, че ще има някакъв ефект?
— Няма какво да губите, затова опитайте, пък и намирам, че идеята не е никак глупава. Единственото сигурно в цялата работа е, че не съм учила в Политехниката!