Кралство на пепелта

- Защо е тук?

- Още не ни е отговорил на този въпрос - рече Роуан. - И макар че не сме му казвали за теб, подозира, че сме те извикали. - Принцът надникна към Лоркан. - Решението е твое, милейди.

- Но ще го убиете, каквото и да реша?

- Искаш ли да го убием? - настоя Лоркан.

Преди месеци му беше казала да го убие. И той се беше съгласил. Но това се случи преди Върнън и илкените му да я отвлекат - преди нощта, в която ѝ се бе искало да загине, вместо да отиде в Морат с него.

Елида надзърна навътре в себе си. Останалите се умълчаха, за да ѝ дадат мъничко време.

- Искам да поговоря с него, преди да решим съдбата му.

Лоркан само кимна и отвори вратата зад гърба си.

Мъждукащи факли осветяваха стая - празна, с изключение на работната маса до стената.

И чичо ѝ в масивни окови, седнал на един дървен стол.

Вечно спретнатите му дрехи бяха протрити, тъмната му коса - разрошена, сякаш се беше съпротивлявал, докато го бяха оковавали. По едната му ноздра имаше засъхнала кръв и целият му нос беше подпухнал.

Счупен.

Тя надникна надясно - кръвта по кокалчетата на Лоркан потвърждаваше предположението ѝ.

Елида спря на няколко крачки от него и Върнън изопна гръб. Лоркан затвори вратата и двамата с Елин останаха при нея. Другите чакаха в коридора.

- В много изтънчена компания се движиш напоследък, Елида - заяви чичо ѝ.

Този глас... Въпреки разбития нос този копринен, противен глас като че раздираше с нокти кожата ѝ.

Елида обаче задържа брадичката си гордо вдигната. И не свали очи от чичо си.

- Защо си тук?

- Първо ми пускаш онзи варварин - провлачи Върнън, кимвайки към Лоркан, - а после пращаш миловидното момиче да извлече отговори от мен с любезности? - Той стрелна с усмивка Елин. - Разгадах ли техниката ви, Ваше Величество?

Елин се облегна на каменната стена и пъхна ръце в джобовете си. По лицето ѝ нямаше нищо човешко. Но Елида забеляза как сви юмруци дори в ограниченото пространство на джобовете си.

Окован. Пребит.

Едва преди седмици кралицата бе на мястото на Върнън. А сега като че ли впрягаше цялата си воля, за да остане тук. Готова да изтръгне нужната информация от Върнън. Заради Елида.

Тази мисъл ѝ вдъхна достатъчно сили да каже на чичо си:

- Поемаш сетните си глътки въздух. Съветвам те да ги използваш разумно.

- Колко жестоко! - подсмихна се Върнън. - Вещерската ти кръв все пак си казва думата.

С мъка издържаше да стои в една стая с него. Да споделя въздуха с мъжа, усмихвал се, докато екзекутираха баща ѝ, докато я заключваше за десет години в онази кула. Докато бе докосвал Калтейн - и навярно ѝ бе причинявал още по-ужасни неща, - а после бе опитал да продаде Елида на Ераван, за да я използва за чудовищните си експерименти.

- Защо? - попита го тя.

Само за този въпрос се сещаше, само той я интересуваше.

- Защо ти беше да вършиш всичко това?

- Тъй като поемам последните си глътки въздух - подхвана Върнън, - май няма значение какво ще ти отговоря. - Устните му се извиха в тъничка усмивка. - Защото можех. - Отвърна чичо ѝ. Лоркан изръмжа. - Защото брат ми, твоят баща, беше непоносим скот, спечелил престола единствено заради късмета да се роди преди мен. Скот воин... - Изплю Върнън с презрителен поглед към Лоркан. След това върна очи към Елида. - Явно си наследила предпочитанията си към мъжете от майка си. - Той поклати ненавистно глава. - Каква загуба. Беше голяма красавица. Жалко че загина, защитавайки Нейно Величество. - Гореща вълна помете стаята, макар че лицето на Елин си оставаше безизразно. - Можеше да ѝ намеря място в Перант, ако не беше...