Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Приближаваше се към Хюрем с всяко извиване. Нямаше време. Трябваше да бяга, да вика, непременно трябваше да направи нещо.
Как ли бе влязла змията в султанския хамам? Една дума завладя изцяло мислите ѝ. Убийство! Змията бе вкарана, за да я отрови!
Сети се какво ѝ беше казал Тачам, когато ѝ показа една змия, която бе стиснал с два пръста точно зад главата:
— Нека малките ѝ размери не те подвеждат, Александра. Много е отровна. Може да убие дори и камила. Устата ти изсъхва. Причернява ти пред очите. Завива ти се свят. Сърцето ти започва да блъска, сякаш ще изскочи от гърдите. Цялото ти тяло се парализира. Не можеш да си поемеш дъх и — бам! Тази малка животинка убива човек за няколко минути.
Значи Ибрахим и Гюлбахар са предприели действия преди нея. Кой друг можеше да стои зад този смъртоносен капан? Щом тя бе в опасност, значи може би точно в този момент бяха застрашени и децата ѝ! Нямаше да им достави това удоволствие. Те не знаеха на какво бе способно момичето, което Тачам Ноян отгледа.
Гадината, извивайки се, бе допълзяла точно пред мраморното стъпало, върху което стоеше Хюрем. Змията отново вдигна глава и погледна първо момичето, после гроздето и смокините. Ясно бе, че не можеше да реши в коя посока да тръгне. Постоянно проверяваше въздуха с отвратителния си език. Изпъната като лък, от мястото си тя бе готова всеки момент да се спусне като стрела и да забие смъртоносните си зъби в тялото на врага. Хюрем отново си спомни съвета на Тачам:
— Не отделяй очи от нея, Александра. Омагьосай я с поглед. Никой не го знае, но човешкият поглед омагьосва змиите.
Дали действително беше така? Вече нямаше друг избор, освен да опита. Наведе се отгоре и заби поглед в змията. Синьо-зелените очи срещнаха вертикалните жълти зеници на животното. Хюрем дори не си поемаше въздух. Само се взираше в тези отвратителни очи. Влечугото заплашително извади езика си срещу нея един-два пъти. Но после се отказа. И миниатюрната глава на змията се вцепени. Действително ли я бе омагьосала? Нервите на Хюрем бяха опънати до краен предел. Дясната ѝ ръка се спусна отгоре като светкавица към врата на змията. Палецът и показалецът ѝ се разтвориха и стиснаха като менгеме, а ръката се вдигна отново със светкавична скорост.
Оръжието на убийството вече бе между пръстите ѝ. Тъй като бе хваната за врата, змията не се опита да се освободи. Само усука тънкото си колкото човешки пръст тяло около ръката на момичето. Изпаднало в безизходица, влечугото заплашително извади няколко пъти раздвоения си език към наблюдаващите го очи и толкова.
Хюрем настръхна от студения допир на червените и жълти люспи. Отровата беше в ръцете ѝ. Дори леко разсейване, само моментно невнимание можеха да означават смърт. Студена пот обля тялото ѝ. Тя не издържа — писъкът ѝ отекна в купола на султанския хамам. След него още един, още един, още един!
Първа през тежката дървена врата нахлу Мерзука. Когато татарката видя Хюрем да държи змия, тялото ѝ се свлече на земята като празен чувал. Сетарет калфа се оказа по-неустрашима. Без дори за миг да отдели ококорените си черни очи от влечугото, тя загърна с един пещемал мокрото треперещо тяло на господарката си. Накрая нададе вика, който бе задържала в себе си:
— Бързо, момичета! Тук има змия! Пуснали са змия при Хюрем султан!
Едва когато стоманената лапа на Джафер хвана животното, Хюрем пусна смъртоносната гад.
— Принцовете ми! — изкрещя тя. — Тичайте да видите живи и здрави ли са? Тичайте. Спасете принцовете!
И тя също се свлече до Мерзука.
LV
— Как ли е влязла змията в хамама?
Въпросът на Ибрахим паша вбеси султан Сюлейман.
— Ти попитай не как е влязла, а кой я е вкарал вътре.
Хюрем се беше хвърлила на врата на падишаха пред всички и треперейки, бе извикала:
— Искаха да ме убият, Ваше Величество!
Без да го показва пред съпругата си, и султан Сюлейман подозираше, че някой е пуснал змията там. Но кой? Гюлбахар ли? Всеизвестно бе колко ревнива е майката на най-големия му син. Възможно бе след идването ѝ в Истанбул тези чувства отново да са я завладели.
За първи път след години Сюлейман се бе изправил срещу нея и бе изкрещял с пламтящи очи:
— Това твое дело ли е, жено?
— Да не би сега московчанката да отправя клевети срещу майката на вашия престолонаследник? — отвърна тя, без да ѝ мигне окото.
И все пак тя остана главната заподозряна.
Възможно ли беше да е Ибрахим? Заради омразата, която хранеха един към друг Хюрем и великият везир, беше допустимо. Но Ибрахим бе достатъчно хитър, за да не допусне подобна глупост. Знаеше, че Хюрем щеше да обвини първо него. И след разпити и мъчения можеше да излезе наяве, че някой от неговите шпиони е вмъкнал змията.