Приключенията на Казанова

— Съкровището — каза той — струва милиони, но нека най-напред да се наобядваме. Вие няма да се храните в съдовете от сребро, а в съдове от Рафаелова144 мозайка.

— Господин комисар, личи си, че сте високопоставен господин, който обича разкоша. Рафаеловата мозайка е много по-ценна от посребрените съдове, макар че само глупак би могъл да види в тях бедни пръстени паници.

Комплиментът му хареса.

— Един богат човек — ми каза той след обяда, — гражданин на папската държава, притежава полско имение, в което живее заедно със семейството си. Той е убеден, че в килера му има скрито съкровище и бе писал на сина си, че е готов да поеме всички разноски, за да се сдобие с него, стига да се намери магьосник, който да го намери.

Синът, които присъствуваше на този разговор, извади от джоба си някакво писмо, от което прочете отделни места, като ме помоли за извинение, че не ми дава да прочета цялото писмо, тъй като бил обещал да запази всичко в тайна. Само че, горкият, не забеляза, че аз успях да прочета името на мястото — Чезена, и това ми бе предостатъчно.

— Касае се, значи — започна отново бащата, — да ми купите на кредит необходимата ми ножница, тъй като в момента нямам налични пари. Вие можете смело да джиросате моята полица и, ако познавате магьосника, да вземете и вие участие в печалбата.

— Магьосникът е вече тук, това съм самият аз! Само че, ако не ми платите предварително моите петстотин цехина, няма да стане нищо!