![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Пълномощникът сведе глава. Платът на шатрата се разтвори. Той вдигна поглед и Нокътя го нямаше. Невал със замах отвори книгата си, отхапа от пръчката въглен до нея и задъвка яростно. Заби върха на перото в ъгълчето на устата си.
— Проклети да са и Ласийн, и Малик.
— Мястото е бунище! — възкликна Наит от претъпканото перило на рибарското корито, което превози своите седемстотин куцукащи и залитащи пътници през целия път от Унта до пристанището на Коун. Ситния, облечен само в тънки прокъсани гащи от еленова кожа, с побелели от стискането на релинга юмруци, отчаяно мънкаше:
— Само искам да си тръгна. Моля те, Гугла, убий ме и ме отведи оттук.
Наит изгледа покрусения грамаден полубаргастец. Наведе се към него да му прошепне:
— Да искаш малко риба?
— Почивка за храна! — изрева Сръчната някъде наблизо.
Наит завъртя очи, наведе се през борда и изигра голямо представление, докато плюеше издулата бузата му топка ръждив лист. Ситния пребледня и преглътна.
Сръчната повлече Наит от перилото.
— Служебно съвещание — ликуващо се усмихна тя.
Наит се пльосна и изохка.
В средата на палубата се срещнаха със стария си сержант, сега капитан Тенекеджията. Бяха се събрали мнозина от старото му поделение от Пристанищната стража в Унта — Сръчната, Сладура — също и много хора от други роти на стражата като Лим Тал, някога началник на телопазителите и според слуховете любовница на херцог Амстар Д’Авиг. До капитана седеше и старият, загорял и изпъстрен с белези ветеран, към когото мнозина вече хранеха истинска омраза, задето ден след ден от потеглянето им от столицата ги упражняваше безмилостно. Тенекеджията го наричаше просто старшина Заместника, ала хората му викаха „Стария Сгъстис“ заради постоянния му тормоз: „Строй се! Сгъсти се!“
Тенекеджията изгледа всеки от тях и се прокашля.
— Трябва да чакаме реда си за слизане. Коун е гол като кокалите на Гуглата, тъй че ще носим каквито припаси са ни останали и ще потегляме веднага. Нарежданията са да правим шест левги на ден…
— Шест левги! — изграчи Наит. — След като сме си седели толкова време на задниците?
— Постави едно „капитане“ след хленченето си — изръмжа Сръчната.
— И още нещо — продължи Наит. — Тука всички са сержанти. Сръчната, Ситния, Лим, Сладура…
— Сега е сержант Сладура.
— Да бе, чудесно, сержант Сладура. Защо и аз не съм сержант?
— Понеже водиш нашите сапьори, ефрейтор — прогърмя старшина Заместника. — А няма сапьор да се е издигнал до главозамайващите висини на сержантството.
— Чувал съм за един или двама.
— Тогава посочи ми ги…
Наит отклони поглед от светлите ледени очи на ветерана, поклати глава и безмълвно произнесе: Тогава посочи ми ги.
— Ние сме част от един батальон от тежката конница на Четвърта армия — продължи Тенекеджията, докато гладеше дългия си сребърен мустак с палец и показалец. — Желязното ядро на тази армия. Понастоящем нямаме кавалерия, за която да можем да говорим — неколцина благородници и малко конни разузнавачи. Имаме хиляди стрелци, леки пехотинци — достатъчно хора с арбалети, та да обезлюдят цяла страна. Това сме получили. Какво да правим тогава? Трябва им среда, котва. Това сме ние. Яростта на стрелбата им ще унищожи всяка сила, достатъчно глупава да вирне глава, както направиха с Гвардията и както ще направят с всяка конна войска. Срещнем ли силна съпротива обаче, те ще се пръснат през нас до тила и ще се престроят. Ние не се разпръсваме. Ние удържаме. Разбрано? Тъй, всички стари ветерани — Тенекеджията наклони глава към старшината — образуват военна част при Върховен юмрук Ананд — и при Меча Корболо Дом, разбира се…
Наит издаде пърдящ звук.
— … за да уредят нещата — безгрижно продължи Тенекеджията, — и са произвели четири главни бойни единици, които се подкрепят една друга, всяка удържана от тежковъоръжен батальон. Мечът държи водещия, ясно. Славния зъб ще ни ръководи на лявото крило. Батальонът на дясното крило е подчинен на Юмрук Д’Еббин, а Върховният юмрук Ананд е свръзка откъм тила. Сега, повечето от вас може и да мислят, че старшината е бил тука само да ви изтормози до смърт, но съм уверен, че на всички ви много ще се хареса да разберете, че той ще е опорният щитоносец в десния край на първата редица.