Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

И все пак всички разбраха, че е тя. Може би бе заради погледа, който хвърли към крайбрежната улица и към всички събрали се. Твърд. Съвършено уверен. И неприкрито доста разочарован от видяното. Благородниците коленичиха, последвани от гражданите. Морските пехотинци отдадоха чест.

Тя прие пълномощниците на търговските къщи на Коун — бе им позволено да пропълзят напред на колене като тълпа улични просяци. Тя благодари за унизената им преданост с леко накланяне на главата, а после един слуга й помогна да възседне коня. После всички останали яхнаха своите и цялата процесия се понесе — конната охрана, почетната гвардия, императрицата и телопазителите й, придружени от Върховен юмрук Ананд и щаба му; по-нататък вървеше придворната свита, сред тях и Опосум. Другият Върховен юмрук, Корболо Дом, още и Меч на Империята, беше там, където настояваше, начело на авангарда — там, където май всички бяха щастливи да го оставят. Самият Опосум носеше разкошна коприна и унтански дуелистки мечове. Играеше ролята на дребен благородник, чиято работа е надменно да се подиграва на всеки, достатъчно недодялан да го пита какво положение всъщност заема.

Докато яздеше, забеляза застанали край пътя съгледвачи. От знаците им разбра, че Коун е обезопасен, че оставените от Урко съгледвачи са били разпознати и че сделката, предложена на Опосум от Ранат, стария началник на разузнаването, е била приета. Сделката бе чудесна и щеше — вероятно — да удвои силите на Ласийн, но изникването й сякаш от нищото го притесняваше. С какво ли се бе занимавал Ранат напоследък? Откъде са дошли сведенията за сделката? И все пак, не беше ли това негова работа? Защо да го разпитва, задето е вещ и изобретателен? Беше ли той, Опосум, от вида началници, които се страхуват от дарбата на подчинените си? Не беше ли всъщност преднамерено развивал обратния начин на ръководство? Не показваше ли по множество начини на подчинените си, че разходите не го занимават, стига работата да е свършена? Че те могат да разчитат на появата му само щом работата е оплескана? Накара се да се върне в ролята си, размърда врат и огледа — презрително — усилията на хората от Коун да доразрушат и да възстановят града си. Погледът му се спря на ездача до него и той изненадано видя Койл, най-дръзката от петимата началници, които образуваха втория му ешелон, облечена в кремави надиплени одежди и кърпа за глава на знатна дама от Седемте града.

— Какво правиш тук? — попита той.

Надигната вежда и царствено замахване наоколо.

— Не е ли това прекрасно? Не е ли освежаващо отново да си на открито?