![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Те си пробиха път към своите. Роханската пехота, събрала щитовете и насочила напред късите копия, без суетене и паника спокойно отстъпваше, изтласквана от многократно по-силния противник. Някои от редутите й все още се държаха – но стотниците извеждаха хората и оттам. Гледайки към този засега правилен строй Фолко разбираше, че такъв ще се запази до появата на хазгите. Стрелите им, пробиващи всякакви доспехи, ще разстроят редиците на воините от Едорас, а истерлингите ще довършат останалото... В края на краищата къде е прославената конница на Роханските предели?!
Той не виждаше, какво става на Андуин, но не беше трудно да се сети. Коневъдите на противника гонят табуни от оседлани бойни коне към реката. Пръхтящите животни ги вкарват на големи салове, превозвачите натискат на греблата и прътовете... Скоро, много скоро на полесражението ще се появи степната конница, по нищо не отстъпваща на роханската... Нещата вървяха на зле.
Фолко с другарите му се вляха в строя на Западните Волдци, мрачните ожесточени воини бавно отстъпваха, отчаяно отбранявайки се с мечове и копия. Истерлингите ги притискаха – но засега бойният ред на воините на Пределите се държеше здраво. Поели си дъх в задните редици, джуджетата решително тръгнаха напред.
- Фолко! Тръгвай с нас! Ще им покажем железен клюн... – сега вече Торин нямаше съмнения дали заслужава да вземе дребосъка-хобит...
Фолко разбираше, какво са замислили приятелите му. Железен клюн се наричаше една от бойните техники на хирда, когато от строя срещу враговете се изхвърляше клин от най-опитните и добре въоръжени воини, прикриващи се отстрани един друг. Такъв клин удря подобно на клюна на налитаща хищна птица, оставяйки зад себе си пробит вражески строй. Тези клюнове са много опасни, могат да бъдат спрени само със същия такъв контра-клин, иначе в пробива могат да нахлуят враговете...
Воините на Пределите бяха научени да се сражават в плътни пеши редици, но сега врага имаше прекалено голямо преимущество. Той можеше да си позволи да сменя сражаващите се в първите редици три-четири пъти по-често, от роханците.
След джуджетата и хобита последваха елфите и Атлис.
- Да вървим! – издиша Торин, когато се оказаха отпред.
Те стояха лице в лице с истерлингите, но двама от най-близко стоящите паднаха от стрелите на елфите, стрелящи през главите на воините на Пределите. Пространството пред строя за миг се изчисти.
И те скочиха напред – Торин в челото, Дребосъка отдясно, Фолко отляво. На Торин му бяха необходими само няколко секунди, за да срази четирима“ несръчни, Дребосъка свали един, Фолко се оказа с по-малко късмет, но и той издържа всички стоварили се върху него удари.
Като си свършиха работата и отхвърлиха исгерлингите от своя строй, приятелите се върнаха назад, бавно отстъпвайки. Боят продължаваше, както и преди ги натискаха воините с ризници, а хобитът се терзаеше: къде са те, конниците на Рохан? Защо толкова равнодушно гледат на методичното изтребване на собствената си пехота? Ясно е, че уестволдите сами няма да победят и отхвърлят врага зад Андуин, няма и да да възстановят положението. А сега и конницата на Господаря ще се появи...
И тя не се забави. Заедно с пешите хазги, най-на-края преминали през оградата и придвижени напред. Натискът на броненосците отслабна, сред тях все по-често и по-често се мяркаха ниските набити фигури на страшните стрелци.
- Е, сега ще започне... – просъска през зъби Торин.
Но фалангата роханци бе командвана от опитни воини. Те вече бяха успели да оценят хазгските стрелци, и без да им дават да се разгърнат, строят на воините на Пределите, подчинявайки се на звуците на големия рог, спря и сам тръгна срещу противника. Отново засвяткаха мечовете, битката се разгоря с нова сила.
Не дремеха и тези, които се разпореждаха във войската на Господаря. Дясното крило на роханците бе сигурно прикривано от върховете на Емин Муил, но отляво строят на воините на Пределите не беше защитен от нищо. И първият удар на преминалата най-после конница на истерлингите се стовари именно там.
До слуха на хобита се донесе дивият писък на много стотици гласове, неразбираеми викове. Той нищо не виждаше иззад гърбовете на съседните воини, затова пък веднага усети как потрепери земята под краката на няколко хиляди копита. Съвзелите се и ободрени истерлинги отново натиснаха роханската пехотата, построиха се и пуснаха убийствените си стрели хазгите.