Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Хазгите притичаха съвсем близо до оградата, от упор разреждайки лъковете право в главите на защитниците. В образувалите се дупки веднага нахлуха истерлингите, и макар че всеки паднал роханец засега имаше с кого да бъде заменен, враговете, плащайки с четирима-петима за един, лека по лека започнаха да изблъскват от оградата съседите на десетката на хобита. Атлис сечеше, неистово въртейки се около себе си двуръчния си меч, елфите застанаха гръб в гръб, Амрод държеше по меч във всяка ръка, Беарнас стреляше от лък по всеки, който се опитваше да премине през оградата пред него. А малко по-близо до Фолко, на празно място, изригвайки невъобразими проклятия, въртеше стоманения си вихър Дребосъка и вече петима поразени се търкаляха под краката му. Торин сечеше наляво и надясно, време от време поглеждайки към Фолко, но той се биеше добре, стараейки се всеки път да помогне на Атлис или на елфите но самият той вече беше в полуобкръжение, загинаха трима воини от десетката им, само десетникът все още се отбраняваше... Приятелите на хобита не отстъпиха нито на крачка от оградата – но само благодарение на митрилните ризници.

До Фолко се донесе звук на зовящ рог, пробил се през неистовия гръм на боя. Десетникът, като просна пред нозете си поредния враг и бършейки леещата се от челото му кръв, махна ръка.

- Отстъпваме! Бързо!

Командата успя навреме. Още малко и щяха да ги обкръжат напълно. Дребосъка и Торин се оказаха на острието на клина им.

Атлис и Фолко с десетника защитаваха гърбовете на всички, а елфите прикриваха пробиващите си път джуджета със стрели. Посрещна ги успялата все пак да се събере стена от щитове и мечове, но едни падаха с елфическа стрела в гърлото, други ги сечеше Торин, трети ги промушваше Малкото Джудже. Мечът на Фолко също щедро се напи с вражеска кръв. Него, недораслият, го смятаха за лесна плячка, но мечовете на враговете само безсилно драскаха митрилната ризница, а неговите атаки се оказваха смъртоносни. Той се въртеше като змия, гмурваше се под префучаващите над главата му тежки мечове – и отговаряше с точни къси удари, влагайки в тях цялото си умение и цялото си желание да оживее.

Не много плътния слой от истерлинги се разкъса под напора им, но през това време през оградата премина някакъв хазг, и в гърба на Фолко, точно между плешките удари тежка стрела. Хобитът бе отхвърлен напред, но ръцете действаха по-бързо от съзнанието.

Тези ръце разбраха, че следващата стрела ще влезе в гърба на десетника или Атлис и за тях ще е смъртоносна, затова той дръпна от колана един от метателните си ножове. Не беше в навиците на хобита да оставя оръжие в тялото на врага – но какво да се прави... С рязко обръщане, почти без да се цели, Фолко метна ножа и със зъл възторг видя падащата през коловете фигура, изпуснала лъка и агонизираща хванала се за стърчащата от гърдите дръжка. За един миг възникна силен порив – да се върне! Да хване ножа! Но хазгът падна от другата страна на оградата и само това спря Фолко.