Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Саловете се приближиха още повече и поразяващата сила на стрелите нарасна. Падаха във водата пронизаните истерлинги, конвулсивно хващайки се с ръце за гредите на саловете, падаха и приели смъртта лице в лице роханци. Отпорът на воините на Пределите се засилваше и водите на Андуин се обагриха с кръв.

Цялото корито на Великата Река беше задръстено от салове и от неизвестно откъде взели се лодки.

За миг вдигнал поглед, хобитът видя слизащи от противоположния бряг в реката все нови и нови отряди. Онези, които вече плуваха, на око бяха два пъти повече от защитаващите се.

Захапал устните си, хобитът стреляше и стреляше. Сега вече почти нито една стрела не попадаше даром, една особено успешна събори броненосец. Защракаха арбалетите на джуджетата и тишината на първите минути на битката се смени с диви викове, стонове и вопли. Загиваха мнозина и загиваха тежко. Отдясно на хобита се преобърна с простреляна глава един от роханците от Западен Волд. Съскайки и кривейки се от болката, друг изрязваше от рамото си заседнала стрела, хазгите бяха стигнали достатъчно близо, за да могат стрелите им да пронизват леките доспехи, които носеха мнозина от воините на Пределите.

Някъде зад гърба на хобита се разнесе мощен глух удар. Над главите над защитниците излетя в небето огромен черен камък – ядро от катапулта. Като описа дъга и за миг увисна в най-високата си точка, то се устреми надолу – и засегна ръба на единия от пълните с хора салове. Вдигна се белезникав стълб вода, литнаха трески – и екнаха страшните къси викове на премазаните. Салът се превърна в купчина отломки, на повърхността се удържаха само двама-трима от петнайсетината, намирали се на него воини.

Към летящите от западния бряг стрели се присъединиха тежки камъни, майсторите на метателните машини се постараха на съвест. Най-често, разбира се, ядрата им напразно вдигаха водни стълбове в Андуин, но от време на време уцелваха някой нещастен сал.

Фолко и другарите му изстреляха по цял колчан стрели. Хобитът извика поднасящия, бърже скъса връзката на дебел сноп стрели, който му хвърлиха. От тези врагове, които плуваха на първите салове, загинаха повече от половината, но доста оределите купчинки хора на изгнили трупи упорито продължаваха да гребат към вече съвсем близкия западен бряг. В ушите им нахлуваше безкрайното диво ръмжене на истерлингите, събиращи злоба за ръкопашна битка.

Първият сал се натъкна на крайбрежните плитчини, хазгите и истерлингите заедно, умело прикривайки се със щитове, на бегом се хвърлиха напред по плитката вода. Посрещнаха ги негодуващите вопли на защитниците и ураган от стрели. Телата тежко падаха във водата и на мокрия пясък, около тях бързо плъзваха тъмно-алени петна. Не оцеля никой, дори четирима броненосци загинаха от късите арбалетни стрели. Но след първия сал последваха веднага още пет или шест други, а зад тях още петнайсетина... Тържествуващият боен вик на Великата Равнина огласи въздуха, заглушавайки воплите на ранените и умиращите. Първата стотна щурмуващи се устреми нагоре по ниския склон, натам, където чернееха валовете и стоборите на роханците. Те тичаха, падаха, изправяха се или оставаха да лежат неподвижно, хазгите стреляха в движение и много, прекалено много от стрелите им намираха целта...