Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— А сега, какво става сега? — предпазливо попита той. — Какво става, ако Изповедник роди мъжко чедо?
Тя отново прочисти гърлото си, преглъщайки стенанията си.
— Ако някой Изповедник роди момче, то бива завеждано на едно специално място в центъра на Ейдиндрил, където майка му го поставя върху Камъка — тя премести тежестта си на другия крак; очевидно й беше трудно да говори за това. Той взе меката й длан в ръцете си и започна да я гали с палците си, макар за пръв път истински да разбираше, че е недопустимо да я докосва по такъв интимен начин. — Както вече ти казах, всеки човек, докоснат от Изповедник, прави каквото му е заповядано — усещаше как ръката й трепери. — Майката заповядва на съпруга си да направи онова, което тя самата трябва да направи… и той… той поставя на вратлето на бебето въже… и… и стъпва върху двата му края.
Ричард пусна ръката й. Прокарвайки пръстите и на двете си ръце през косата си, той се обърна към огъня.
— Всяко момче ли?
— Да — призна тя с глас, който едва се чуваше. — Няма никаква възможност момче, родено от Изповедник, да оживее, защото то може да е неспособно да удържи силата си и да я използва, за да придобие власт, да върне размирните времена. Магьосниците и останалите Изповедници наблюдават внимателно всяка бременна жена Изповедник и правят всичко, което е по силите им, за да я утешат, ако роди момче, и затова трябва… — гласът й затихна.
Ричард изведнъж осъзна, че мрази Средната земя — че я мрази с настървение, което отстъпва по сила единствено на чувствата му към Мрачния Рал. За първи път разбра защо хората в Западната земя са търсели място, където да живеят далеч от всяка магия. Щеше му се да се върнат онези времена, когато магията не е съществувала. Очите му се изпълниха със сълзи, когато си помисли колко много му липсва Еленовата гора. Закле се пред себе си, че ако успее да спре Мрачния Рал, ще направи всичко, за да бъде изградена отново границата. Зед щеше да му помогне без съмнение. Ричард едва сега разбра защо Зед също бе пожелал да избяга от Средната земя. А когато границата отново застанеше на мястото си, Ричард щеше да остане от другата й страна. До края на живота си.
Но най-напред стоеше въпросът с меча; той нямаше да върне Меча на истината. Щеше да го унищожи.
— Благодаря ти, Калан — насили се да промълви той, — за това, че ми каза. Не бих искал да го науча от някой друг. — Почувства се така, сякаш всичко около него се срива. Досега беше гледал на края на Рал като на начало на нов живот за себе си, точка, от която можеше да продължи напред, след която всичко беше възможно. Сега гледаше на това като на край. Не само за Рал, но и за него самия; не съществуваше нищо отвъд това, всичко отвъд бе мъртво. Щом успееше да спре Рал и щом Калан беше в безопасност, щеше да се завърне сам в Еленовата гора и животът щеше да приключи за него.
Чуваше я как плаче зад гърба му.
— Ричард, ако искаш да си тръгна, моля те, не се страхувай да ми го кажеш. Ще те разбера. Това е нещо, с което един Изповедник свиква.
За миг той се загледа в тлеещия огън пред краката си, след това стисна здраво очи, с усилие преглъщайки буцата в гърлото си, сълзите. Пареща болка проряза гърдите му, които потъваха в ритъма на учестеното му дишане.
— Моля те, Калан, няма ли някакъв начин — попита той, — изобщо, какъвто и да е начин… да можем… за нас…
— Не — простена тя.
Той сключи треперещите си ръце. Всичко беше загубено.
— Калан — най-после успя да каже, — има ли някакъв закон или правило, или нещо друго, което казва, че не можем да бъдем приятели?
Тя отговори през плач:
— Не.
Той безмълвно се обърна към нея и я обгърна с ръце.
— Точно сега наистина имам нужда от приятел — прошепна.
— Аз също — тя зарида върху гърдите му, като също го притисна към себе си. — Но не мога да бъда нищо повече.
— Знам — каза Ричард, докато по бузите му се изтърколиха няколко сълзи. — Но, Калан, аз те…
Тя постави пръст на устните му, за да го накара да замълчи.
— Не казвай това — проплака. — Моля те, Ричард, никога не го казвай.
Можеше да му попречи да го изрече на глас, но не и да го спре да го повтаря в мислите си.
Притисна се към него ридаеща и той си спомни: когато двамата бяха в хралупестия бор, в първия ден на срещата им, когато отвъдният свят почти я отвлече, тя се бе притиснала до него и тогава си бе помислил, че не е свикнала да е в прегръдките на някой. Сега знаеше защо. Докосна бузата си до главата й.