Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
В пепелта на бляновете му проблесна малко гневно пламъче.
— Избрала ли си вече своя другар?
Тя поклати глава.
— Точно сега има много по-важни неща, за които да се тревожа. Но ако спечелим и аз остана жива… тогава ще трябва да го направя.
— Обещай ми нещо.
— Ако мога.
Гърлото му беше толкова горещо, че трябваше да преглътне два пъти, преди да заговори.
— Обещай ми, че няма да го избереш, преди аз да съм се върнал в Западната земя. Не искам да знам кой ще е той.
Тя изхлипа, преди да отговори, пръстите й се вкопчиха още по-здраво в ризата му.
— Обещавам.
След като известно време стоя така, притиснал я в прегръдката си, опитвайки се да се овладее, прогонвайки черните си мисли, Ричард успя да се усмихне.
— За едно нещо обаче грешиш.
— И какво е то?
— Каза, че никой мъж не би могъл да заповядва на Изповедник. Грешиш. Аз заповядвам на самата Майка Изповедник. Ти си се клела да ме защитаваш, държа да изпълниш задължението си като мой водач.
Тя се засмя болезнено в гърдите му.
— Май си прав. Поздравления — ти си първият, който прави подобно нещо. И какво ще заповяда господарят на своя водач?
— Да не ми създава повече проблеми с това, че иска да сложи край на живота си; аз имам нужда от нея. И да ни заведе при Кралицата и при кутията преди Рал, а после да ни изведе в безопасност оттам.
Калан кимна, все още без да се отделя от гърдите му.
— На вашите заповеди, господарю — тя се дръпна от него, вдигна ръце върху раменете му и още веднъж го стисна, усмихвайки се през сълзи. — Как правиш така, че винаги ме караш да се чувствам по-добре, дори в най-тежките мигове?
Той сви рамене, насилвайки се да й се усмихне, макар вътрешно да умираше.
— Аз съм Търсачът. Аз мога да направя всичко. — Щеше му се да каже още нещо, но гласът му изневери.
Тя поклати глава, а усмивката й грейна.
— Ти си наистина рядко срещан човек, Ричард Сайфър — прошепна.
Единственото, което искаше, бе да остане сам, за да може да се наплаче.
Тридесет и пета глава
Ричард зари тлеещите въглени с малко пръст, която загреба с обувката си, като по този начин угаси единствената топлинка в зората на студения нов ден. Небето изсветляваше в ледено синьо, от запад нахлуваше остър вятър. Е, добре поне, че ще духа в гърбовете им, помисли си той. До другата му обувка лежеше шишът, на който Калан беше опекла заека — този, който сама бе хванала с капан, както я бе научил.
Почувства как се изчервява при тази мисъл, при мисълта, че той, един горски водач, я учеше на такива неща. Нея — Майката Изповедник. Повече от кралица. Кралиците се кланят на Майката Изповедник, каза му тя. Почувства се толкова глупаво, както никога досега. Майка Изповедник. За какъв се мислеше той? Зед се опита да го предупреди, защо не се вслуша в думите му.
Празнотата заплашваше да го погълне. Помисли за брат си, за приятелите си Зед и Чейс. Макар че те не можеха да запълнят празнотата в него, му се прииска да са тук. Ричард гледаше как Калан си слага раницата. Тя си няма никой, помисли си той; единствените й приятели, останалите Изповедници, са мъртви. Тя е сама на тоя свят, сама в Средната земя, заобиколена от хора, които се опитва да спаси и които се страхуват от нея, мразят я, от врагове, които искат да я убият, по-лошо дори. А си няма дори магьосник, който да я защити.
Сега разбра защо я е било страх да му каже. Той е единственият й приятел. Почувства се дори по-глупаво при мисълта, че е такъв егоист. Ако приятел е единственото, което можеше да е той за нея, тогава ще й бъде приятел. Дори това да го убиваше.
— Сигурно ти е било трудно да ми го кажеш — каза той, докато наместваше меча на хълбока си.
Калан се загърна в пелерината си, за да отблъсне острите пориви на вятъра. Лицето й отново бе придобило спокойното изражение, по което не можеше да се прочете нищо.
— Щеше да ми е по-лесно да се самоубия.
Той я проследи с поглед, докато тя се обърна и тръгна, след това я последва. Ако му беше казала в началото, чудеше се той, дали щеше да е с нея все още? Ако му беше казала всичко това, преди да я опознае, дали щеше да се страхува да бъде близо до нея, също както всички останали? Може с право се е страхувала да му каже по-рано. Но, от друга страна, ако го беше сторила, сигурно щеше да му спести онова, което чувстваше в момента.
Някъде по обяд стигнаха до място, където се събираха много пътеки, отбелязано с камък, висок наполовина колкото Ричард. Той се спря и се загледа в символите, издълбани върху гладката повърхност.