Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Когато слезе от коня си, към него пристъпиха двама мъже с черни куртки, които го поздравиха с юмрук, опрян до сърцето.
— Лорд Перин — каза Джър Грейди. — Тук сме от снощи. Готови сме.
Грубоватото селяшко лице на Грейди накара Перин почти да се зарадва от присъствието му, но виж, Фейгър Нийлд беше друга работа. Може би десетина години по-млад от Грейди, според Перин и той май беше селяк, но се държеше като благороден фукльо и си мажеше с восък жалките мустачки така, че да стоят щръкнали. Докато Грейди беше един от Вречените, то той беше само Воин, без иглата със сребърния меч на яката, но това не му попречи да заговори.
— Лорд Перин, наистина ли е необходимо да взимаме тези жени с нас? Казвам ви, само ще ни донесат неприятности. Знаете го много добре.
Част от жените, за които говореше, стояха недалече от мъжете на Две реки с преметнати на раменете шалове. Елдара изглеждаше най-възрастната от шестте Мъдри и гледаше с равнодушие двете жени, към които Нийлд бе кимнал. Честно казано, двете притесниха и самия Перин. Сеонид Трайган, самото въплъщение на хладна сдържаност, облечена в зелена коприна, се стараеше надменно да не забелязва айилките — повечето кайриенци, които не се опитваха да се правят на айилци, просто ги презираха — но когато видя Перин, прехвърли юздите на дорестата си кобила в другата си ръка и сръга Масури Сокава в ребрата. Масури се стресна — Кафявите, изглежда, твърде често се унасяха в мисли и блянове — изгледа тъпо Зелената си Сестра и след това извърна погледа си към Перин. И го изгледа така, сякаш пред очите й беше застанал някакъв странен и навярно опасен звяр, такъв, който тя трябваше да прецени много добре, преди да се справи с него. Вярно, те се бяха заклели да се подчиняват на Ранд ал-Тор, но как и доколко щяха да се подчиняват и на Перин Айбара? Да заповядва на Айез Седай му се струваше нелепо. Но по-добре така, отколкото обратното.
— Всички идват с нас — каза Перин. — Хайде да тръгваме преди да са ни видели.
Файле изсумтя.
Грейди и Нийлд отново му отдадоха чест и закрачиха към средата на седловината. Перин си нямаше и представа кой точно от двамата направи това, което трябваше, но изведнъж вече познатата му сребриста резка във въздуха се завъртя и се отвори в Праг, висок колкото да могат да минат през него на конете, и то приведени. Отвъд това отверстие се показаха дървета, не много по-различни от тези по околните хълмове. Грейди прекрачи в него почти моментално, макар Сюлин и малката й орда забулени Деви за малко да го стъпчат. Те като че ли държаха на честта да преминават първи през Праговете и не можеха да позволят някой друг да им я отнеме.
Като си представи поне сто опасности, за които не беше си и помислял, Перин преведе Стъпко и се озова в една не толкова хълмиста земя. Рядко пръснатите дървета бяха по-високи, но също така повехнали, дори боровете. От другите почти нищо не му беше познато освен дъбовете и кожолиста. Въздухът му се стори малко по-горещ.
Файле го последва, но когато той възви наляво, тя подкара Лястовица надясно. Главата на Ейрам тревожно се полюшна между него и нея, но Перин му кимна да последва жена му. Някогашният Калайджия подкара коня си след нея, но не можа да изпревари Баин и Чиад — и въпреки разпорежданията на Перин след тях да преминат мъжете на Две реки, Селанде и още двайсетина млади кайриенци и тайренци се изсипаха през Прага, повели конете си за юздите. Двайсет души! Перин поклати глава и спря до Грейди, който оглеждаше гористата местност.
Гаул се промъкна до Данил, който най-сетне поведе мъжете на Две реки на бегом — теглеха конете за юздите. Проклетите пряпорци изникнаха току след Данил и веднага щръкнаха високо. Крайно време беше глупакът му с глупак да си обръсне тия глупави мустаци.
— Жените са нещо невероятно — измърмори Гаул.
Перин отвори уста да защити Файле, но се сети, че айилецът има предвид Баин и Чиад. И за да го прикрие, попита:
— Грейди, ти имаш ли жена?
— Сора — отвърна разсеяно Грейди, без да откъсва вниманието си от обкръжаващите ги дървета. Перин беше готов да се обзаложи, че в този момент мъжът със сигурност държи Силата. Тук всеки можеше да види много по-надалеч, отколкото в гъстите лесове в родния му край, но все пак някой можеше да се промъкне незабелязан. — Липсва ми — продължи Грейди тихо, почти на себе си. — Човек много скоро го разбира. Бих искал да знам обаче защо я боли коляното.
— Коляното я боли, казваш? — отвърна замислено Перин. — Точно сега я боли коляното?