Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Колелото тъче така, както само пожелае — отвърна Перин. Лоиал примигна, доловил в думите му ехото на Моарейн. Напоследък Перин често си мислеше за нея. Влиянието й беше сдържало Ранд. — Сбогом, Лоиал. Пази се и не се доверявай на никого, когато не ти се налага. — Към Карлдин дори не погледна.
— Не го мислиш сериозно, Перин. — Лоиал го каза изненадано: той, изглежда, бе склонен да се доверява на когото срещне. — Не го вярвам. Хайде, ела с мен, елате и двамата с Файле.
— Пак ще се срещнем някой ден — отвърна му Перин и се забърза покрай него, за да сложи край на разговора. Не обичаше да лъже, особено приятели.
В северната конюшня нещата бяха почти същите като в двореца. Щом го видяха, конярите захвърлиха вилите за чистене на тор и четките за чесане на животните и се изнизаха през малките вратички в дъното. Шумоленето в плевника високо горе, което ушите на някой друг можеха и да не доловят, му подсказа, че и там са се изпокрили хора. Дори чу тревожния им, изплашен дъх. Той изкара Стъпко от яслата със стени от зеленикав мрамор, надяна му юздите и привърза сиво-кафявия жребец за една от позлатените халки. Отиде да вземе попона и седло от мраморната стаичка с такъмите, където половината седла бяха покрити със сребърен или златен варак. Конюшнята беше лика-прилика с двореца, с високите ръбести мраморни колони и мраморен под, прозиращ под сламата, пръсната по него. После изведе оседлания кон, яхна го и с радост остави зад гърба си цялото това пищно величие.
Излезе от града и пое на север, по пътя, по който бе пристигнал след отчаяната езда с Ранд само преди няколко дни, и продължи, чак докато нагънатата равнина не скри Кайриен зад гърба му. После възви на изток, където беше останало голямо парче неизсечена гора, спускаща се по склона на един хълм и продължаваща нагоре по следващия, малко по-висок. Сред дърветата го чакаше Файле на Лястовица — и Ейрам, разбира се, като вярна хрътка. Лицето на Ейрам светна от радост като го видя, макар това да не значеше кой знае какво. Кучешки вярното си изражение той делеше между Файле и Перин.
— Съпруже — рече Файле. Не чак хладно, но наточеният като бръснач гняв и лютивата ревност все пак се прокраднаха през чистия аромат на самата нея и на билковия й сапун. Беше се облякла като за път, с тънка пелерина против прахта, провиснала на гърба й, и червени ръкавици — със същия цвят като чизмите й, показващи се изпод тъмната й пола за езда. Поне четири ками стърчаха от кожения й колан.
А после видя зад гърба й Баин и Чиад. И Сюлин с още дузина Деви. Перин повдигна вежди. Какво ли щеше да си помисли Гаул за това? Айилецът му беше казал, че очаква с нетърпение да се срещне с Баин и Чиад насаме. Още повече го изненадаха обаче другите спътници на Файле.
— Какво търсят те тук? — Той кимна към една малка групичка, останала с конете си по-назад. Сред тях разпозна Селанде, Камайле и високата тайренка, всички в мъжки дрехи и запасали мечове. Плещестият мъж в камизолата с бухнали ръкави, който поддържаше брадата си наклепана с благовония и изострена, въпреки че беше привързал косата си с лента, също му се стори познат. Другите двама мъже, и двамата кайриенци, не познаваше, но можеше да предположи по младостта им и по лентичките, придържащи косите им, че ако не друго, и те са част от „обществото“ на Селанде.
— Взех на служба при мен Селанде и някои от приятелите й. — Файле го каза с невинно тънък гласец, но от нея изведнъж лъхна смътна вълна на тревога. — Рано или късно щяха да си навлекат неприятности в града. Имат нужда от някой, който да ги напътства. Мисли за тях като за проява на благодетелност. Няма да им позволя да ти се пречкат.
Перин въздъхна и се почеса по брадата. Един разумен мъж не можеше да си позволи да заяви на жена си в лицето, че крие разни неща от него. Особено ако тази жена се казваше Файле; щеше да е трудна също като майка си. Ако вече не беше станала. Да му се пречкат? Колко ли от тези… паленца… беше повела със себе си?
— Всичко ли е готово? Много скоро на някой идиот може да му хрумне, че ще спечели голяма награда, ако отнесе главата ми на Ранд. Искам да се махна оттук преди да се е случило.
Ейрам изръмжа гърлено.
— Никой няма да ти вземе главата, съпруже. — Файле му показа белите си зъби и продължи с тих шепот — знаеше, че Перин ще го долови. — Освен аз, може би. — След което изрече с нормален глас: — Всичко е готово.
В една седловина малко по-нататък между хълмовете ги чакаха мъжете на Две реки, в колона по двама — колоната се виеше и продължаваше отвъд гънката на отсрещния хълм. Перин отново въздъхна. Знамето е червената вълча глава и Червеният орел на Манедерен леко се полюшваха от горещия полъх. Още десетина Деви бяха приклекнали недалече от пряпорците; от другата им страна клечеше Гаул — възможно най-намусеният айилец, когото Перин бе виждал.