Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Небето ми говореше — каза Чайлдърмас. — Ако това, което видях, е истина, тогава… — той млъкна.
— Тогава какво? — попита мистър Норел.
В слабостта си Чайлдърмас разсъждаваше на глас. Той искаше да каже, че ако това, което е видял, е истина, тогава всичко, което Стрейндж и Норел са правили досега, е детска игра, а магията е далеч по-непозната и по-страшна, отколкото някой от тях предполага. Стрейндж и Норел просто пускаха лястовички от хартия в уютен салон, докато истинската магия се стрелкаше, кръжеше и се рееше на огромни криле в безбрежно небе високо, високо над главите им.
Но Чайлдърмас осъзна, че мистър Норел едва ли ще приветства подобни идеи, затова не каза нищо.
Незнайно как мистър Норел като че ли отгатна мислите му.
— О! — възкликна той с неочаквано вълнение. — Много добре! Значи и ти мислиш така? В такъв случай те съветвам незабавно да се присъединиш към Стрейндж и Мъри, и всички останали предатели! Мисля, че идеите им особено ще допаднат на сегашното ти разположение на духа! Не се съмнявам, че те с радост ще те приемат. Тъкмо ще можеш да им откриеш всичките ми тайни! Смея да предположа, че щедро ще те възнаградят за това. Аз ще бъда разорен, а…
— Мистър Норел, успокойте се. Нямам намерение да си търся нова работа. Вие сте последният господар, на когото възнамерявам да служа.
Последва нова кратка пауза, която може би даде на мистър Норел време да помисли за това колко неуместно е да се кара с човека, спасил живота му предишния ден. Той каза с по-разсъдлив тон:
— Предполагам, никой още не ти е съобщил. Съпругата на Стрейндж е мъртва.
— Какво?
— Мъртва е. Научих вестта от сър Уолтър. Доколкото разбрах, излязла на разходка в снега. Крайно неблагоразумно. Два дни по-късно издъхнала.
Чайлдърмас почувства хлад. Изведнъж зловещият пейзаж стана странно осезаем, съвсем под кожата на Англия. Той почти се видя отново на древния път…
…и Арабела Стрейндж вървеше по пътя. Беше с гръб към него и крачеше сама из студените сиви земи, под магическото говорещо небе…
— Научих — продължи мистър Норел, без изобщо да забелязва внезапната бледност и затруднено дишане на Чайлдърмас, — че лейди Поул силно се разстроила от смъртта на мисис Стрейндж. Душевното й разстройство преминало всякакви разумни граници. Изглежда, двете са били приятелки. Нямах представа. Ако го знаех по-рано, може би щях… — той млъкна и лицето му се оживи от необяснимо вълнение. — Но вече няма значение — едната е луда, а другата е мъртва. Доколкото сър Уолтър може да съди, лейди Поул като че ли ме смята отговорен по някакъв начин за смъртта на мисис Стрейндж — мистър Норел млъкна. После, сякаш за да пропъди всяко съмнение по въпроса, добави: — Което, разбира се, е нелепо.
Точно в този момент в стаята влязоха двама видни лекари, които мистър Норел беше наел да се грижат за Чайлдърмас. Те останаха изненадани, като видяха магьосника в стаята — изненадани и приятно развълнувани. Усмихнатите им лица, поклоните и киманията говореха за това колко са очаровани от снизхождението, което според тях този велик човек проявява, като навестява слугата си. Лекарите му казаха, че рядко попадат в дом, където господарят е толкова загрижен за здравето на подчинените си, а слугите са така привързани към господарите си — привързаност, която почива не толкова на дълг, колкото на уважение и топли чувства.
Мистър Норел бе също толкова податлив на ласкателства, колкото и повечето мъже, затова започна да му се струва, че може би наистина прави нещо необичайно добродетелно. Той протегна ръка с намерението дружески и снизходително да потупа Чайлдърмас по рамото. Но когато срещна ледения поглед на секретаря си, размисли, изкашля се и излезе от стаята. Чайлдърмас го проследи с поглед.
„Всички магьосници лъжат, а този най-много от всички“ — казваше Винкулус.
47
„ЧЕРЕН МОМЪК И СИН СТРАННИК — ТУЙ ЩЕ ДА ЗНАЧИ НЕЩО“
Краят на януари 1816 година
КАРЕТАТА НА СЪР УОЛТЪР ПОУЛ се движеше по затънтен път в Йоркшир. Стивън Блек яздеше на бял кон отстрани.
Покрай пътя се простираха пусти тресавища с цвят на синина и опираха в мрачното небе, от което всеки момент заплашваше да завали сняг. Из тях бяха пръснати сиви безформени камъни, които придаваха на пейзажа още по-пуст и суров вид. От време на време слаб слънчев лъч пронизваше облаците и за кратко озаряваше бял пенлив поток или яма с вода, която изведнъж заблестяваше като сребърна монета.