Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стивън каза:
— Сър, най-добре ще бъде да избягвате да споменавате за професията си или за училището, поне в началото. Нищо на света — нито в този, нито в друг свят — не би могло да причини по-голямо страдание на Нейно благородие от това да попадне в плен на поредния магьосник.
— В плен! — възкликна мистър Сегундус. — Какъв странен избор на думи! Искрено се надявам никой никога да не се почувства пленен от мен! И най-вече тази дама!
Стивън го погледна втренчено.
— Убеден съм, че вие сте съвсем различен магьосник от мистър Норел — каза той.
— Надявам се да е така — сериозно отвърна мистър Сегундус.
Час по-късно в двора се разнесе глъчка. Стивън и мистър Сегундус излязоха да посрещнат Нейно благородие. Конете и каретата не можеха да минат по стария мост и лейди Поул беше принудена да измине пеша последните петдесет ярда от пътуването си. Тя влезе в двора на къщата, тревожно огледа мрачния заснежен пейзаж и Стивън си каза, че при вида на младостта, красотата и печалното и състояние само най-коравосърдечен човек не би пожелал да й предложи цялата закрила и подкрепа, на която е способен. Той мислено прокле мистър Норел.
Нещо във вида на лейди Поул като че ли стъписа мистър Сегундус. Той хвърли поглед към лявата й ръка, но на нея имаше ръкавица. После веднага се съвзе и приветства Нейно благородие в Стеъркрос Хол.
Стивън поднесе чай в салона.
— Казаха ми, че Ваше благородие е много разстроена от смъртта на мисис Стрейндж — започна мистър Сегундус. — Мога ли да изкажа съболезнованията си?
Лейди Поул извърна глава, за да скрие сълзите си.
— По-уместно би било да ги изкажете на нея, не на мен — отвърна тя. — Съпругът ми предложи да пише до мистър Стрейндж с молба да ни изпрати неин портрет, за да поръчаме копие за мен. Но каква утеха ще ми донесе това? В края на краищата, аз трудно бих забравила лицето й, след като всяка нощ и двете участваме в едни и същи балове и процесии — и, предполагам, така ще бъде, докато сме живи. Стивън знае. Стивън разбира.
— Ах, да — каза мистър Сегундус. — Известно ми е, че Ваше благородие изпитва ужас от танци и музика. Уверявам ви, че такива неща при нас няма да се допускат. Тук няма да има нищо, което не ви е приятно, нищо, което ви натъжава.
Той заговори за книгите, които възнамерява да четат заедно, и за разходките, на които ще излизат през пролетта, ако Нейно благородие пожелае.
На Стивън, който беше зает с поднасянето на чая, разговорът се стори съвсем непринуден, с изключение на това, че веднъж-дваж забеляза как мистър Сегундус внимателно и втренчено се взира ту в Нейно благородие, ту в него, което едновременно го озадачи и го накара да се почувства неудобно.
Каретата, кочияшът, прислужницата и лакеят щяха да останат при лейди Поул в Стеъркрос Хол, но Стивън трябваше да се върне на „Харли Стрийт“. Рано на другата сутрин, докато Нейно благородие закусваше, той отиде да се сбогува с нея.
Стивън й се поклони, а тя се засмя полутъжно-полуиронично.
— Много е нелепо да се сбогуваме така, след като и вие, и аз знаем, че само след няколко часа ще се видим отново. Не се тревожете за мен, Стивън. Тук ще ми бъде по-удобно. Чувствам го.
Стивън излезе на двора, където чакаше конят му. Той понечи да сложи ръкавиците си, когато зад гърба му се разнесе глас: — Извинете!
Зад него стоеше мистър Сегундус, колеблив и стеснителен както винаги.
— Може ли да ви попитам нещо? Каква е магията, която огражда вас и Нейно благородие? — той вдигна ръка, сякаш искаше да докосне Стивън по лицето. — На устата ви има червено-бяла роза. На нейната също. Какво означава това?
Стивън допря ръка до устата си. Нямаше нищо. Но изведнъж неудържимо му се прииска да разкаже на мистър Сегундус всичко — за своето омагьосване и за омагьосването на двете жени. Представи си как мистър Сегундус го разбира, как се оказва изключителен магьосник — по-велик от Стрейндж и Норел — и намира начин да се противопостави на джентълмена с коса като глухарче. Но това бяха краткотрайни фантазии. Само след секунда природната недоверчивост на Стивън към англичаните — или особено към английските магьосници — надделя.