Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Да. Мисля, че си ми споменавал за това — Чайлдърмас огледа за последно хората на площада и после каза: — Колкото и невероятно да изглежда, един от тях прави някаква магия. Трябва да изляза и да видя. Ела. Не мога да го направя без теб.
На площада магията беше още по-силна. Тъжната камбана зазвъня в главата на Чайлдърмас. Зад снежната пелена двата свята се редуваха като образи във вълшебна лампа — виждаше се ту „Хановер Скуеър“, ту — пустите полета и черните писмена в небето.
Чайлдърмас вдигна чашата и се приготви да произнесе думите на заклинанието, но нямаше нужда. Водата в нея грейна с мека бяла светлина. Това беше най-яркото нещо в мрачния зимен ден, сиянието бе по-ясно и по-чисто от светлината на всяка лампа и хвърляше причудливи сенки върху лицата на Чайлдърмас и Лукас.
Небето отново заговори. Този път му се стари, че задава въпрос. От отговора му произтичаха важни последствия. Само ако можеше да разбере какво го пита и да намери думите, с които да му отвърне, то щеше да му открие нещо — нещо, което завинаги да промени английската магия, нещо, за което дори Стрейндж и Норел не се досещаха.
Той дълго време се мъчеше да проумее. Сега езикът на заклинанието му се струваше до болка познат. Стори му се, че само след миг ще го разбере. В края на краищата, светът му говореше тези думи всеки ден, откакто се беше родил — той просто не го бе забелязвал досега…
Лукас говореше нещо. Чайлдърмас усети, че пак се свлича, защото Лукас го държеше под мишниците и го теглеше нагоре. Винената чаша лежеше счулена на паважа и бялата светлина се беше разляла по снега.
— … чудна работа — казваше Лукас. — Хайде, мистър Чайлдърмас. Изправете се. Никога не съм ви виждал такъв. Сър, сигурен ли сте, че не искате да влезете вътре? А, ето го и мистър Норел. Той ще знае какво да направи.
Чайлдърмас погледна надясно. Каретата на мистър Норел се задаваше откъм „Джордж Стрийт“.
Продавачът на мастило също го видя. Той веднага се приближи към джентълмена и двете млади дами. Поклони се почтително и каза нещо на джентълмена. И тримата обърнаха глави към каретата. Джентълменът бръкна в джоба си и даде монета на продавача на мастило. Последният отново се поклони и се отдалечи.
Тъмнокосият млад мъж — мистър Марстън — още щом видя да се приближава каретата на мистър Норел, се отдели от парапета и се насочи към него.
Дори модно облечената дама се обърна и тръгна обратно към къщата с явното намерение да види отблизо първия магьосник на Англия.
Каретата спря, Лакеят слезе и отвори вратата. Мистър Норел се появи. Той беше толкова дебело загърнат в шалове, че съсухреното му дребно тяло изглеждаше почти едро. Мистър Марстън тутакси го спря и започна да му говори нещо. Мистър Норел нетърпеливо поклати глава и махна на младежа да си върви.
Модно облечената дама мина покрай Чайлдърмас и Лукас. Тя беше много бледа и сериозна. Чайлдърмас си каза, че вероятно хората, които обръщат внимание на тези неща, я смятат за красива. След като успя да я разгледа по-отблизо, му се стори, че я познава.
— Лукас — промърмори той, — коя е тази жена?
— Съжалявам, сър. Струва ми се, че не съм я виждал.
Разговорът пред каретата продължаваше, мистър Марстън ставаше все по-настоятелен, а мистър Норел — все по-ядосан. Магьосникът се огледа, видя стоящите наблизо Лукас и Чайлдърмас и ги повика.
Точно в този момент модно облечената дама пристъпи към него. В първия миг Чайлдърмас помисли, че тя също ще заговори мистър Норел, но намерението й не беше такова. Дамата извади пистолет от маншона си и най-хладнокръвно се прицели в сърцето му.
Мистър Норел и мистър Марстън я погледнаха стъписани.
Случиха се няколко неща наведнъж. Лукас пусна Чайлдърмас, който тупна като камък на земята, и се втурна да помага на господаря си. Мистър Марстън сграбчи дамата през кръста. Дейви, кочияшът на мистър Норел, скочи от капрата и улови ръката, с която дамата държеше пистолета.
Чайлдърмас лежеше в снега сред парчета натрошено стъкло. Той видя как жената се освободи от хватката на мистър Марстън — както му се стори — с поразителна лекота. Тя го хвърли на земята с такава сила, че мистър Марстън повече не стана. Допря малката си ръка, облечена в ръкавица, до гърдите на Дейви и той отлетя назад. Лакеят на мистър Норел — онзи, който му отвори вратата — се опита да я събори, но ударът му не оказа ни най-малко въздействие на дамата. Тя сложи длан на лицето му — докосване, което изглеждаше най-лекото на света — и той се свлече на земята. Лукас получи удар с дръжката на пистолета.
Чайлдърмас едва проумяваше какво става. Той успя да се изправи и да извърви няколко ярда, без да знае дали се движи по паважа на „Хановер Скуеър“ или по древен път във Феерия.