Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Но ключовете не са били у сър Уолтър. Това е най-странното. Тези пистолети са единственото оръжие в дома му и тъй като често отсъства, той, естествено, е загрижен за сигурността на съпругата си и имуществото си. Ключовете са били у иконома — високия чернокож мъж, — предполагам, се досещаш за кого говоря. Сър Уолтър не може да проумее как икономът му е допуснал такава грешка. Според него това е най-благонадеждният и най-сигурен човек на света. Разбира се, никога не се знае какво може да хрумне на прислугата — небрежно отбеляза мистър Норел, забравил, че в момента говори с прислужник, — но трудно бих могъл да предположа, че този човек ми е сърдит за нещо. Не съм разменил и три думи с него. Разбира се — продължи той, — мога да съдя лейди Поул за опит за убийство. Вчера бях твърдо решен да го направя. Но няколко души ме посъветваха да помисля за сър Уолтър. Лорд Ливърпул и мистър Ласелс също смятат така и ми се струва, че са прави. Сър Уолтър е добър приятел на английската магия. Не бих искал да го карам да съжалява, че е мой приятел. Сър Уолтър тържествено ми обеща, че ще откара жена си в провинцията, където тя няма да вижда никого и никой няма да я вижда.

Мистър Норел не си направи труда да попита за мнението на Чайлдърмас по този повод. Въпреки факта, че точно Чайлдърмас лежеше в леглото замаян от болка и загуба на кръв, а страданията на мистър Норел се състояха основно от главоболие и малка раничка на пръста, магьосникът се смяташе за по-потърпевшия от двамата.

— Тогава чия е била магията? — попита Чайлдърмас.

— Моя, разбира се! — гневно заяви мистър Норел. — Чия друга може да бъде? Това е магията, с която съживих лейди Поул. Нея си почувствал и нея ти е показал „Скопус“ на Беласис. Това беше в началото на кариерата ми и, бих казал, някои несъвършенства в магията може да са причинили подобен странен обрат, и…

— Странен обрат? — дрезгаво кресна Чайлдърмас и се задави от пристъп на кашлица. Когато си пое дъх, той каза: — Във всеки момент се страхувах, че мога да се пренеса на място, където отвсякъде лъха магия. Небето ми говореше! Всичко ми говореше! Как е станало това?

Мистър Норел повдигна вежди.

— Не знам. Може да си бил пиян.

— А виждали ли сте ме някога да изпълнявам задълженията си в пияно състояние? — попита Чайлдърмас с леден тон.

Мистър Норел отбранително сви рамене.

— Нямам ни най-малка представа какво вършиш. Струва ми се, че винаги си действал по свои закони, още от мига, в който влезе в дома ми.

— Но, разбира се, това съвсем не е странно, ако се разглежда в светлината на древната английска магия — упорстваше Чайлдърмас. — Нали сте ми казвали, че Ауреатите са гледали на дърветата, хълмовете, реките и така нататък като на живи същества със свои мисли, спомени и желания? Те са смятали, че в целия свят постоянно действа нещо подобно на магия.

— Да, някои Ауреати наистина са мислили така. Това е схващане, възприето от слугите им феи, които са приписвали част от изключителната си магическа дарба на способността си да разговарят с дървета, реки и прочие и да завързват приятелства и съюзи с тях. Но нямаме основания да вярваме, че са били прави. Моята магия не почива на никакви подобни нелепи схващания.