Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мистър Норел гледаше дамата вцепенен от ужас, твърде уплашен, за да закрещи или да побегне. Чайлдърмас застана пред нея с вдигнати ръце в знак на примирение.
— Мадам… — започна той.
Тя дори не го погледна.
Шеметният порой от снежни парцали го обърка. Колкото и да се мъчеше, Чайлдърмас не можеше да остане на „Хановер Скуеър“. Загадъчният пейзаж го привличаше, мистър Норел щеше да умре и той по никакъв начин не можеше да го предотврати.
Тогава стана нещо странно.
Стана нещо странно. „Хановер Скуеър“ изчезна. Мистър Норел, Лукас и всички останали изчезнаха.
Но дамата остана.
Тя стоеше с лице към него на древния път под небето, където се рояха и се стрелкаха черни птици. Вдигна пистолета си и го насочи от Феерия към Англия в сърцето на мистър Норел.
— Мадам — отново каза Чайлдърмас.
Жената го погледна с леден, изгарящ гняв. Нямаше думи на света, които биха могли да я разубедят. Нито в този, нито в друг свят. Затова той направи единственото, което му дойде наум. Стисна дулото па пистолета.
Последва изстрел, непоносимо оглушителен звук.
Именно силата на звука, както му се стори, го изтласка обратно в Англия.
Изведнъж той се озова полуседнал-полулегнал на „Хановер Скуеър“, опрял гръб в стъпалата на каретата. Зачуди се къде е Норел и дали е мъртъв. Предположи, че трябва да отиде да провери, но установи, че не го е грижа за това и остана на мястото си.
Едва когато дойде хирургът, Чайлдърмас разбра, че дамата наистина е застреляла някого и този някой е самият той.
Остатъкът от деня и по-голямата част от следващия премина в смесица от болка, лауданум и видения. Понякога Чайлдърмас имаше чувството, че стои на древния път под говорещото небе, но сега Лукас беше с него и разказваше за придворни дами и кофи с въглища. В небето имаше опънато въже и множество хора вървяха по него. Стрейндж беше там, а също и Норел. Двамата носеха купчини книги. Там бяха и издателят Джон Мъри, и Винкулус, и много други. Понякога болката в рамото на Чайлдърмас бягаше от него, тичаше из стаята и се криеше. Когато това станеше, му се струваше, че тя е малко животинче. Никой друг не знаеше, че то е в стаята. Чайлдърмас се чудеше дали да не им каже, за да го изгонят. Веднъж го зърна: животното имаше козина с огнен цвят, по-ярък от този на лисицата…
Вечерта на втория ден той лежеше в леглото си с далеч по-ясна представа за това кой е, къде се намира и какво се е случило. Към седем часа Лукас влезе в стаята и донесе един стол от трапезарията. Сложи го до леглото. След миг влезе мистър Норел и седна на него.
Няколко секунди мистър Норел само изучаваше покривката на леглото с тревожен поглед. После промърмори някакъв въпрос.
Чайлдърмас не чу думите, но съвсем естествено предположи, че мистър Норел се интересува от здравето му, затова започна да обяснява, че до ден-два ще се оправи.
Мистър Норел го прекъсна и отново попита с по-рязък тон:
— Защо си правил „Скопус“ на Беласис?
— Какво? — попита Чайлдърмас.
— Лукас каза, че си правил магия — сопна се мистър Норел. — Накарах го да ми я опише. Естествено, познах „Скопус“ на Беласис116 — лицето му стана сърдито и подозрително, — Защо си я правил? И което е още по-важно, къде, за Бога, си я научил? Как мога да върша работата си, когато постоянно ме предават? Не е за вярване, че изобщо съм постигнал нещо, след като съм заобиколен от слуги, които учат заклинания зад гърба ми, и от ученици, които си поставят за цел да унищожат всяко мое постижение!
Чайлдърмас го погледна с леко раздразнение.
— Вие лично ме научихте.
— Аз? — възкликна мистър Норел.
— Беше преди да дойдете в Лондон, по времето, когато прекарвахте дните си в библиотеката в Хъртфю, а аз ходех из страната да ви купувам ценни книги. Тогава ме научихте на тази магия за всеки случай, ако срещна някого, който твърди, че се занимава с практическа магия. Страхувахте се, че може да има друг магьосник, който…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна мистър Норел. — Сега си спомних. Но това не обяснява защо вчера сутринта си правил тази магия на площада.
— Защото навсякъде се усещаше магия.
— Лукас нищо не е забелязал.
— В задълженията на Лукас не влиза да знае кога някой прави магия. Това е моя работа. Преживяването беше най-странното на света. Постоянно ми се струваше, че се намирам на съвсем друго място. Мисля, че за кратко бях изложен на сериозна опасност. Не разбрах добре къде е това място. Имаше някои любопитни особености — след малко ще ви ги опиша, — но със сигурност не беше Англия. Мисля, че беше Феерия. Каква магия предизвиква такъв ефект? И откъде се е взела? Възможно ли е онази жена да е била магьосница?
116
Заклинанието за разкриване на магия е дадено в „Напътствията“ на Джак Беласис.