По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Не е глупав този ход — отбеляза президентът.
— Съгласен съм — кимна Гудли. — Но има още една изненада. Министър-председателят на Туркменистан е загинал, вероятно при автомобилна катастрофа. Головко ми позвъни по този повод — малко преди пет часа, ако не се лъжа. Не беше весел. Смята, че Ирак и тюркоезичните страни от района са се забъркали в обща игра…
— Разполагаме ли с някакви сведения, които да потвърждават тази хипотеза?
— Да не се шегувате, шефе? За този случай не разполагаме с никакви донесения, нито дори със спътникови снимки.
Джак се почувства неловко и за миг сведе поглед към документите върху бюрото си.
— Нали знаеш, след всичките тези приказки, които се разнасят за всемогъществото на ЦРУ…
— Е, и аз работех в Ленгли, нали? Да благодарим на Бога, че съществува Си Ен Ен. Да, разбирам. Добрата новина в цялата тази бъркотия е в това, че руснаците споделят с нас поне част от сведенията, до които са се добрали.
— Доста оскъдна част — подметна Райън.
— Да, доста оскъдна — съгласи се Бен.
— Хм, излиза, че Иран наистина в решил да погълне Ирак. А освен това е мъртъв премиерът на Туркменистан. И какви са изводите ти?
— Не мисля, че Головко ни е заблудил. Той несъмнено разполага с много агенти в Средна Азия. По време на телефонния ни разговор ми се стори, че и той е в същата незавидна ситуация като нас. Не му остава нищо друго, освен да следи пасивно събитията и да си гризе ноктите, защото не разполага с достатъчно оперативни възможности. Може би става дума за съвпадение, обаче в политиката съвпаденията са рядко срещано явление. Според него всичко е плод на общ план, на гигантски коварен замисъл. Според мен това е много вероятно. Ще поговоря за това и с Васко. За съжаление досега се оправдава голяма част от песимистичните му прогнози. Днес очакваме ново обаждане от Саудитска Арабия.
— А нещо около Китай?
— Мащабно общофлотско учение. Разиграват сцени на сражения между надводни и подводни кораби, засега без участието на авиацията, но на снимките от спътници се забелязва оживление във базите на техните ВВС…
— Почакай, почакай…
— Точно така, сър. Ако това е планово учение, защо не са подготвили военновъздушните си бази предварително? Към осем и половина ще поискам от Пентагона последните им сведения. Посланикът ни в комунистически Китай е разговарял с техния външен министър в Пекин, на обичайните теми, нищо особено, така че не е изключено пекинските дипломати да си въобразяват, че става дума за редовно учение.
— Глупости.
— Може би. Тайван все още изчаква развоя на събитията, но днес ще изпратят няколко кораба в открито море. Всъщност тогава тук ще е нощ. Наши кораби се концентрират в района. Тайванците помагат активно на нашите подслушвателни станции. Скоро ще станат още по-активни и ние отсега трябва да се замислим върху тази възможност. От Пентагона предадоха, че комунистически Китай не подготвя агресия, каквато бяха замислили през 1996-а. Може би защото сега тайванските ВВС са значително по-силни. И така, не мога да предвидя докъде ще доведе това оживление в района. Може би наистина става дума за учение. А може би искат да видят как ще реагираме.
— Какво мисли Адлер за събитията в Китай?
— Каза ми, че не трябвало да отдаваме прекалено голямо значение. Според мен има право. Ние придвижваме кораби и подводници, но се стремим да не бием на очи. Командващият Тихоокеанския подводен флот лично се е заел с тази операция. Да го оставим да довърши прегрупирането на морските единици?
— Да. Поддържай връзка с него посредством министъра на отбраната. Нещо ново в Европа?
— Всичко е тихо и спокойно. В Африка също. Знаете ли, ако китайците от двата бряга на Тайванския проток не се мразеха така силно, единственият ни проблем щеше да остане районът на Персийския залив — защото, честно казано, и ние имаме вина, като се забъркахме прекалено активно в играта около Кувейт. Заявихме на Саудитска Арабия, че няма да се откажем от ангажиментите си към тях, а тези наши изявления незабавно са стигнали до ушите на техните врагове. Никак не съм във възторг от появата на тази нова Обединена ислямска република, обаче мисля, че ще успеем да се справим с нея. Иран е доста нестабилен, защото хората жадуват за свобода, а когато вкусят свободата, положението ще се промени. Така ще се сложи край на сегашното драматично очакване.