По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Истина е — настойчиво повтори Макгрегър. — Пациентът съобщи, че е пристигнал от Ирак.
— От Ирак? Но защо ще идва това заболяване оттам? Проверихте ли за антитела?
— В най-скоро време ще разполагам с резултатите от лабораторното изследване.
— След колко по-точно?
— След около час.
— Преди да съобщите каквито и да било изводи, трябва да пристигна при вас, за да проверя лично — каза чиновникът.
Искаше да каже, че е длъжен да упражни правото си на надзор. Макгрегър затвори очи и яростно стисна слушалката. Този „набеден“ медик се ползваше от мощната подкрепа на местните медицински власти, защото бе син на един от най-дългогодишните министри в суданските правителства и професионалните му задължения се изчерпваха със съвети към колегите му как да опазват здравето на пациентите си. Макгрегър едва се сдържа да не избухне. Същото беше навсякъде в Африка. И всичко това единствено заради стремежите на местното правителство да защитава туристическата индустрия — макар че такава в Судан направо липсваше. Но така бе навсякъде из този континент. Всяко африканско министерството на здравеопазването си позволяваше да крие данните за случаите на заразни болести — именно затова СПИН-ът бе успял да изскочи извън пределите на Централна Африка.
— Докторе — продължи да настоява шотландецът, отказвайки да го нарече „колега“, — сигурен съм в диагнозата, а освен това съм професионално задължен да…
— Ще почакате, докато дойда — гласеше отговорът. Макгрегър разбра, че е безсмислено да настоява повече. Не можеше да спечели тази битка. Суданското Министерство на здравеопазването можеше за половин час да издейства екстрадирането му от страната и тогава кой щеше да се грижи за пациентите му?
— Добре, докторе. Моля, елате веднага — натърти шотландският лекар.
— Първо трябва да свърша една-две работи. — Това вероятно означаваше, че ще се забави цял ден или дори още повече, защото и двамата знаеха отлично с какви темпове е свикнала да оперира суданската бюрокрация. — Пациентът в изолация ли е?
— Естествено — хладно отговори Макгрегър.
— Вие сте отличен лекар, Иън. Знаех си, че винаги мога да разчитам на вас. В този случай няма нищо тревожно. — Линията се прекъсна. Лекарят разсеяно затвори телефона и в същия миг той иззвъня.
— Да?
— Докторе, елате бързо! В двадесет и първа! — припряно съобщи изплашената сестра.
Още от прага Макгрегър видя как една от сестрите вдига подлогата, измъкната от леглото Сохайла цялата в кръв. И тогава ужасяващо прозрение вцепени мозъка му — тя също бе пристигнала в Хартум от Ирак!
— Никой от вас няма защо да се страхува.
Думите звучаха успокоително, но не се харесаха на нито един от членовете на Революционния съвет. Иранските молли вероятно казваха истината, обаче насядалите от едната страна на дългата маса генерали и полковници се бяха сражавали дълги години срещу съседен Иран и никой не бе забравил, че доскоро онези от отсрещната страна на масата бяха от отсрещната страна на фронта.
— Ние настояваме да поемете ръководството на въоръжените сили на вашата страна — продължи водачът на иранските духовници. — Ако се съгласите да ни сътрудничите, ще запазите досегашните си постове. Ние настояваме само за едно условие: да положите клетва за вярност, с която да потвърдите лоялността си спрямо новото правителство, което ще управлява в името на Аллах.
Обаче зад тези умерени слова се криеше още нещо — щяха да ги следят на всяка крачка. Всички офицери го знаеха. Както знаеха и че ще бъдат разстреляни при първата погрешна стъпка.
Все пак офицерите от генералния щаб на Ирак наистина имаха шанс — можеха да избират дали да умрат още днес, или да отложат последния си час за след две-три денонощия. Те вече не командваха войските на страната. Войниците се бяха присъединили към новата власт, която побърза да раздаде храни — за пръв път, след десет години, войниците успяха да се нахранят до насита. Сгромолясването на стария режим беше тотално и окончателно. Мъжете в тази зала можеха да запазят, макар и привидно, властта си единствено с помощта на предишните си врагове, които сега седяха срещу тях, ведро усмихнати, както подобава на победители, които нямат нищо против да подарят живота на бившите си съперници.
Най-висшият командир кимна, за да потвърди, че приема условията на капитулацията, последваха го и останалите. От този миг Ирак престана да съществува като самостоятелна държава.
Сега на онези от отсрещната страна на дългата маса им оставаше само да проведат няколко телефонни разговора.